Абсурд е да се твърди, че македонският език е просто диалект на българския

Неоправдани надежди

Обидно и провокативно

Автор: Гудрун Щайнакер - зам.-посланик на Германия в София от 2006 до 2009 година и посланик в Скопие от 2011 до 2014 година. От 1991 до 1995 година е работила и в германското посолство в Норвегия.

Бойко Борисов с право напомни неотдавна, че през 2006 година неговата партия ГЕРБ бе създадена със солидна помощ от Германия - предимно от страна на фондация „Ханс Зайдел“, която е свързана с баварския ХСС. Дори името на партията бе измислено от съветниците на ХСС.

България настоява Северна Македония официално да признае, че македонският език е просто български диалект. Това обаче де факто помага на националистическата опозиция в Северна Македония в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, която сега триумфира, че премиерът Зоран Заев отново няма да успее да започне преговори за членство в ЕС.

Един пример: днешният стандартен норвежки език Bokmaal е възникнал през 19 век на базата на по-стария Riksmaal, а след независимостта на страната през 1905 година и на базата на езика, говорен в новата столица Кристиания (Осло). Дотогава в Норвегия са писали на датски език. Но днес никой не поставя под въпрос съществуването на норвежкия език.

Затова искането на България към Северна Македония е обидно, провокативно, ненаучно, нереалистично. Едно твърде прозрачно начинание, мотивирано от вътрешнополитически причини. А германското правителство трябва да използва своето европредседателство, за да убеди българската власт и най-вече премиера и лидер на ГЕРБ, в чието име фигурира определението „европейско“, да поемат своята отговорност пред Европа и да оставят на експертите да решават спорове за историята и езика. Политическият елит в България би трябвало да се погрижи за нещо съвсем друго - да си напише най-сетне домашните в борбата срещу корупцията.

Причината: на Запад търсеха някаква алтернатива, след като се видя, че и след приемането в ЕС през 2007 година България си остана затънала в блатото на корупцията и престъпността. Надежди се възлагаха не само на Бойко Борисов, но и на пробивния Цветан Цветанов, който дълго време беше дясна ръка на някогашния кмет на София, а след изборната победа на ГЕРБ през 2009 зае поста вътрешен министър. Междувременно Цветанов, който също се оказа замесен в корупция, пое по собствен път, а равносметката от дългогодишното управление на ГЕРБ е отрезвяваща. Макар и да се подмладиха, елитите в страната си останаха де факто същите. И продължават да поделят помежду си не само богатствата на страната, но и средствата от ЕС. Нищо чудно, че последният доклад за напредъка на България рисува мрачна картина. Учудващ е само фактът, че докладът от предишната година беше значително по-оптимистичен. Нима ситуацията се влоши само за една година?