Тренд: 30% от българите искат по-строги мерки срещу COVID-19

Делът на работещите от вкъщи през месец ноември е по-нисък от този спрямо април – 18% спрямо 35%.

Едва 12% от българите смятат, че трябва да се забрани на гражданите да излизат от дома си с изключение на ходене до магазин, аптека или до работа. Този дял през април е срещаше подкрепа от 55% от българите.

Особено ниски нива на подкрепа се отчита по отношение на забрана на гражданите да се разхождат в паркове и градини, забрана за пътуването с автомобил извън града, в който живеят, да се излиза от дома само с декларация за причина за излизането.

30% от българите смятат, че мерките срещу разпространението на COVID-19 трябва да са по-строги. Сходен дял се е отчитал и през април. През месец май обаче едва 11% са искали по-строги мерки. Това до голяма степен се дължи на малкото случаи тогава и излизането на държавата от извънредното положение. Това показва изследване на агенция Тренд по поръчка на "24 часа".

В демографските разбивки личи, че с увеличаване на възрастта се увеличава и делът на хората, които смятат, че мерките трябва да бъдат по-строги. Впечатление прави, че 39% са тези, които през май месец смятат, че мерките трябва да бъдат по-леки, като през ноември едва 15% споделят това мнение.

В проучването беше изследвано мнението на хората спрямо различни мерки, които държавата е въвела или се обсъждат. Отчита се повишаване на подкрепата по отношение на задължителното носене на маски – 76% през ноември спрямо 64% през месец април. Същевременно се отчита намаляване на подкрепата за затваряне на всички ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора. 36% от хората подкрепят тази мярка през месец ноември, докато през април този дял е 82%.

Запазване на дяловете по отношение на миенето на ръце като мярка за предпазване от коронавирус се отчита през месец ноември спрямо април тази година – 93% към 92%. През ноември месец се отчита повишаване на дела на хората, които декларират, че носят предпазни маски – 88% към 70% през месец април.

Запазват се високи дяловете на хората, които посочват, че повечето време прекарано вкъщи влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние – 45% през месец ноември спрямо 52% през май и 47% през април. Едва 6% посочват, че повечето време вкъщи влияе положително върху общото им физическо и психическо състояние.

Намалял е делът на хората, които смятат, че в по-кратък срок ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо месец май тази година. Значително увеличаване на дела на хората, които не могат да преценят – 30% спрямо 9% през май. За 28% от хората ще бъде необходимо повече от една година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.

Спад в опасенията спрямо месец април се отчита сред българите по отношение на недостиг на хранителни продукти (25% през ноември спрямо 42% през месец април), консумативи за дома (20% спрямо 33% през април), горивата по бензиностанциите (15% през ноември спрямо 25% през април). По отношение на лекарствата, то 41% имат такива опасения през ноември, а през април половината от българите са имали такива опасения.

Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания – 42% през ноември спрямо 24% през май. Намалели са дяловете спрямо предходните изследвания на хора, които декларират, че един или повече месеци могат да изкарат със своите спестявания, ако са без доходи.

Широко дискутираната тема с ваксините ни провокира да включим в проучването въпрос относно това дали хората биха се ваксинирали или не, когато такава ваксина е налична. 26% от българите посочват, че ще се ваксинират, а 45% не споделят това мнение. Не се отчита особена динамика по отношение на възрастта на хората. Жените са по-колебливи в решението си спрямо мъжете. В друго проучване на „Тренд“ по отношение на ваксинирането се регистрира определени стереотипи, които са видни и по отношение на бъдещите ваксини срещу коронавирус.