Д-р Анелия Рачева пред novini.bg: Най-голямото богатство на България са хората. Нека се пазим и грижим един за друг!

Както се справяме със всичко – без да се вайкаме, с мисъл и сърце, в екип.

Организацията на здравеопазването страда от непрекъснатите рокади на хората, които го управляват.

Как в клиника "Надежда", където даряват живот, се справят в сложната ситуация, наложила се поради Ковид 19? Мерките за безопасност отразяват ли се върху процедурите в клиниката, как се справят икономически, кои са най-болните проблеми в здравеопазването ни и защо медицински кадри така масово напускат държавата ни през последните години? По всички тези въпроси, разговарям с д-р Анелия Рачева, която е административен директор на лечебното заведение.

Аз лично не съм репродуктивен специалист, но като лекар и майка виждам, че в миналия и нашия век технологиите се развиват с бясна скорост. Ние като биологичен вид също се развиваме, но дали успяваме да ги догоним и да се адаптираме към все по-променящата се околна среда. Много болести се „подмладиха“, в това число и репродуктивните проблеми. Много по-често младите момичета и момчета страдат от диабет, хормонални смущения и други. За съжаления и т.нар. „полова просвета“ не е на ниво, а някои от полово предаваните заболявания могат да доведат до хронични промени и репродуктивни проблеми по-късно. Младите просто не знаят как да пазят здравето си. Не спортуват. Не ядат качествена храна, а поемат много заместители на естествените храни, чийто ефект върху вида ни в дългосрочен аспект не е известен.
Най-голямото богатство на България са хората. Нека се пазим и грижим един за друг!

Болното население с хронични заболявания „тежи“ на здравната система и при такава една пандемия като сегашната първо се пречупва. Всяка година екипът на „Надежда“ прави много социални кампании с безплатни изследвания и прегледи, с наши партньори в някои конкретни области като например ендометриозата, борбата с рака на гърдата, или „Запази надежда“ – инициатива за съхраняване на репродуктивните възможности за пациенти с онкологични заболявания. Сега разработваме дългосрочна кампания, насочена към тийнейджърите и повишаване на тяхната информираност за половата култура и респективно бъдещото им репродуктивно здраве.Това са само няколко конкретни примери. Има много още какво да се направи. Трябва много да се промени мисленето ни, начина ни на живот – чисто битовите навици водещи до затлъстяване, до заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система, където сме едни от печалните първенци в Европа. Това започва в училище, в детските години и остава за цял живот. Стресът в нашето общество е много голям, но не се осъзнава, не се профилактика. А той е в основата на ниската защита на организма към болестите.

Даже напротив – тази година ще имаме рекорден брой раждания и бебета. Болните с онкологични заболявания също няма как да бъдат отложени. Разбира се, че имахме много трудности, но трябваше да намерим начин. Например по време на извънредното положение бяха преустановени дейностите на женските консултации. Ние се адаптирахме като създадохме първият в страната виртуален кабинет, за да правим онлайн видео събеседване с бременните. Така не скъсахме връзката с тях, успяхме да им вдъхнем спокойствие, че са под контрола на своите лекари. Разбира си при наличие на някакво съмнение веднага създавахме организация да бъдат прегледни и на място в болницата. Някои пациенти сами избраха да отложат своето лечение – само бъдещето ще покаже колко фатално би могло да бъде такова отлагане.
Сега се притесняваме малко от новото изискване на МЗ да отделим 10% от легловата база за лечение на всякакви пациенти с Ковид (а не само за бременни или родилки) – ние не разполагаме със специалисти по пулмология или инфекциозни болести и лечението на подобни пациенти няма как да бъде на съответното професионално ниво, но сме осигурили изисканите от министъра легла. Бих искала, чрез вас да благодаря на нашите верни пациенти, защото подложихме и тях на изпитания – трябваше да преустановим свижданията, да спрем достъпа на придружители в болницата, за да се намали струпването на хора и риска за разпространение на вирусната зараза. Лишихме ги от някои моменти на малки радости или удобства, но те ни разбраха, дано са живи и здрави!

Започват се едни реформи, но не се довършват, после идват други и стартират нови и така непрекъснато. За всички е видно, че да си министър на здравеопазването е най-късата възможна кариера (пожелавам на професор Ангелов да ме опровергае). Необходимо е дългосрочна стратегия, която да бъде следвана и доведена докрай.
Лекарите –защо младите български лекари отиват в чужбина: първо защото са много добри специалисти и ги приемат, а ние ги губим; защото там получават стандарт на живот, какъвто тук нямат, а работят в по-тежки условия; защото там получават уважение, а тук ги бият. Когато хората започнат да пляскат на лекарите не само по време на пандемия, а всеки един ден тогава българските лекари ще искат да останат в България и ще имат волята и енергията да осъществят промените в здравеопазването.

Най-важно беше да определим своите приоритети. Затова още през месец март наша стратегическа цел стана най-вече да опазим здравето на лекарите – за да остане кой да лекува пациентите и да не допускаме разпространение на заразата на територията на болницата. Не чакахме на дарения или помощи от държавата, а и не ни предложиха. Справихме се сами най-вече защото сме отговорни към пациентите, които са избрали да ни поверят своето здраве. За да оцелеем, трябваше да сме гъвкави. Заделихме необходимите средства и закупихме всички необходими предпазни средства за персонала и пациентите, направихме и необходимата реорганизация в сградата, в работата на екипите и комуникацията с пациентите. Нашата болница „Надежда“ първа излезе със „СОП за грижи за пациенти, които са с доказана или съмнителна инфекция с Ковид 19“. В края на март го предоставихме на НОЩ, МЗ и СРЗИ и от него се възползваха и други болници. Започнахме да провеждаме ежедневни тренировки „на сухо“ – как се приема обаждане от пациент (аз самата често играех тази роля), какво се инструктира пациента, как му се вземат изследвания, как да бъде преведен до изолационният ни сектор, как протичат медицинските грижи и т.н.. Ясно е, че болницата не е строена с цел да обгрижва инфекциозни болни, но трябваше да намерим едно реалистично и максимално безопасно решение и го направихме. Така се справяме – поставяме си цел, правим план и действаме по него.

От една страна намаляха пациентите, както поради изискването за спиране на плановия прием и женските консултации, така и поради страха на хората да посещават болници. От друга страна разходите ни се увеличиха от нуждата да адаптираме, доколкото е възможно, болницата като оборудване, помещения и работа в условията на Ковид 19.
Като частна болница имаме едно голямо предимство –процедурата по закупуване на медикаменти, консумативи и материали е много бърза. Буквално на момента ние можехме да вземаме решение за закупуване. когато намерим материали на изгодни цени или. Тази гъвкавост ни позволи да се справим донякъде.
Тук е мястото и да благодаря на дарителите – благодарни пациенти и достойни българи, които дори без да ги молим сами ни потърсиха и попитаха от какво имаме нужда.