Политическият ислям не обича свободата на словото

„Мир да има“ не е добра политика за всеки случай. Има случаи, в които трябва да имаш кураж и да покажеш къде стоиш, а не разкрачен… и за тия, и за тия.

… но онзи не е направил нищо, от страх да не бъде обвинен в расизъм. Мир да има… си е затраял.

***

22 двама загинаха. Плюс атентатора – 23-ма.

И ето така се ражда политическият ислям, политическото християнство, политическите религии на фанатизъм.

Преди да сте настръхнали – ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ислям не е религия, не е ислям, няма общо с нормалните мюсюлмани и не е система от вярвания, а просто наръчник по диктатура.

Ако мислите, че на Ердоган, фанатиците от Иран или на който и да е друг „лидер“ и „водач“, който се крие зад думата „ислям“, му пука за религия, вяра, Бог… жестоко се заблуждавате.

Ако нечии чувства са засегнати, това не е проблем за свободата. Проблем е само, ако нараниш, убиеш, отнемеш свободата, репресираш, заплашиш. Ето разликата:

Вземаш една група хора, обединяваш ги под един флаг (религия), казваш им, че е воля на Големия човек в небето да те слушат, който задава въпроси, му чупиш зъбите – за назидание на другите – и водиш тълпата, както си поискаш.

Вчера Guardian публикува материал, в който описва как през 2017 г. самоубиецът-терорист в Manchester Arena е привлякъл вниманието на един от охранителите, НО…

Груба грешка е да се хвърляш да воюваш срещу религия. Биеш се с вятъра. Религия за един човек е едно, за друг – друго. Воюваш с лошотията, не с религията, тя е само извинение на лошите да бъдат лоши.

Да виждаш липсата на религия да ги е спряла да избият десетки милиони хора? Не.

Злото съществува и в християни, и в мюсюлмани, и в атеисти. Навсякъде. Лошотията на хората е това, срещу което трябва да се биеш.

И за финал:

И как иначе…

Има последици от тая „игра“. Ето, ще го обрисувам с пример:

Как как?! Като му забраниш да задава въпроси, ето как. Под страх от насилие и смърт.

Как можеш да водиш за носа някой, като ЕДНОВРЕМЕННО му казваш да бъде добър и да убива, да не краде, но да плячкосва…?!?!?!

Много подходящо е описанието на измисления жрец на Тери Пратчет в „Пирамиди“… там върховният жрец е описан като не особено религиозен, защото религията и вярата му пречели да си върши работата…

Направих уточнението, защото много хора не четат повече от заглавието или едно изречение след това.

Не е проблем, ако едно списание обиди чувствата на някой! Проблем е, ако едно списание започне да подкукуросва читателите си да нападат хора и да ги бият или убиват; ако започне да подкукуросва читателите си да заплашват и репресират другите.

Особено що се отнася до нашите истински религии, които учат хората да са добри, но и да убиват от време на време врагове в името на вярата…

Разни „лидери“ от ислямския свят, с пяна на уста, обясняват, че Макрон трябвало да спре карикатурите.

Свободата на словото се включва в това. Не свободата да зовеш за насилие и смърт, а свободата да говориш, да се изразяваш и да се шегуваш, ако искаш, БЕЗ ДА ВРЕДИШ на другите.

е неподходяща. Има мачове, в които няма реми. Има такива спортове. Колкото и да обичаме ремитата и да играем и с тия, и с тия… има моменти, в които естествената ни послушност и наведените глави, дето сабя не ги сече, са вредни.

Второ: ДОРИ (в случая това НЕ Е, но говорим по принцип) да има престъпление, то трябва да има АДЕКВАТНО и пропорционално наказание. Да убиеш заради картинка е отвъд изродщината, гадостта, плуещата и разлагащата се в тинята на човешкия отпадък, гнусна долна уродщина! И, ако се наречеш „мюсюлманин“ или публично обявиш, че го правиш „заради мюсюлманите или исляма“… познай какво им лепваш на името.

Първо: смятам, че свободата е най-важното и висше нещо, което съществува днес и тя е над всичко останало, тя води след себе си всички постижения на съвременната цивилизация. Който избира храната пред свободата, накрая свършва без нито едното; онези, които са избирали (през цялата история) свободата пред това да се нахранят – в крайна сметка са се превръщали в развити общества, които са имали и свобода, и храна.

В случая нашето място е в Европа, с Европа и за Европа. Най-вече, защото тази позиция е позицията на правдата и свободата в случая. И на второ място, защото сме солидарни със семейството си – европейското. Хем са прави, хем са ни семейство. Къде е мястото за колебание? Не разбирам.

Да речем, че не съществуваше религия. Мислиш, че нямаше да си намерят причина да се избиват? Щяха да се избиват заради… знам ли – заради прогнозата за времето или заради това дали трябва или не да се носи тениска под ризата. Лошите ще си намират причини да са лоши. Религията им дава избор. Всяка религия има и нещо лошо, и нещо добро в себе си. Те си избират да следват лошото. Ако нямаше религия, може би щяха да се разделят на фенове на ваниловия сладолед и шоколадовия, кой знае? Високите щяха да воюват с ниските. Искам да кажа, че религията е просто причина, извинение, като всяко друго. Със или без нея, все си воюват. Просто са я наложили като основно извинение, но щяха да се избиват и без нея. Ленин, Сталин и Мао са били атеисти.

За справка: ето ТАКА изглеждат хората, които след третата ракия в кръчмата, почват да споделят, че искат „Крумови закони“. Тези мечти за злоба и кървава мъст са присъщи на един и същ тип мозъци, пък каквито и ще религии да си измислят, зад които да се преструват, че стоят.

И така: политическият ислям не обича свободата на словото. Свободата на словото е основна и води след себе си ЧУВСТВОТО за свобода, което пък води до отхвърляне на абсолютните авторитети… сещате се – онези кухи лейки, които казват, че хората трябва да им се подчиняват, защото трябва; и, ако някой попита „защо“, му режат главата.

Както историята досега сочи… я водиш срещу друга подобна тълпа, с друг такъв като тебе, който използва Големия човек в небето, но го е нарисувал по различен начин в книжките си и му е дал друго име. Все пак не може да има два отбора с едно и също име в едно и също първенство…

Самият факт, че виждат нещата така, че един президент да КАЗВА на художниците (артисти) на едно списание (частна медия) какво да правят или да не правят, говори много за това как тези „лидери“ гледат на света. За тях всеки лидер е султан и казва на всички какво да правят или не. Ето къде е фундаменталната разлика между Франция, която е символ на свободата, и държавите с политически ислям.