Красимир Кумчев пред novini.bg: Нужен е незабавен КСНС за продоволствената зависимост на България

Гилдията, браншовите организации в нашия сектор, според мен, са едни кухи структури,

През март, в началото на пандемията, чрез социалните мрежи предложих мерки,

Защо на трапезата на българския потребител има само 15 - 20 % родни храни, а всичко останало е внос, обяснява Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант.

Затова предлагам да бъде свикан Консултативния съвет по национална сигурност на тема: Продоволствие. То е част от националната сигурност на всяка една държава. Никой не е по-голям от хляба си. Ако и затова политиците ни не постигнат съгласие, то аз нямам надежда, че за нещо друго изобщо някога ще са солидарни.

Въпросът е защо няма добри резултати, а напротив, стават още по-лоши, въпреки осигуряването на толкова много средства?!
За тези близо 14 години, откакто сме в съюза, единственият сектор в селското стопанство, който се разви мощно, на световно равнище без грам преувеличение, е зърнопроизводството. Причината е, че общата земеделска политика, е насочена към субсидиране на хектар, а не е обвързана с доходите на земеделските стопани, с производство и т.н. Зърнопроизводителите нямат никакви вина затова, че политиката е такава. При разходи от по 110-115 лв. на дка, те получават субсидии по около 30 лв. Т.е. при равни други условия, примерно при 500 кг.зърно добив на дка, те получават доход от 150 лв. ва дка гарантирано. Добивите скачат още повече и този сектор се развива бързо и устойчиво.
Не е така обаче в секторите за плодове и зеленчуци, месо. При тях разходите на дка са 10-15 пъти по- големи, а субсидиите бяха същите. Едва в последните две-три години има обвързано производство за плодове и зеленчуци, но голяма част от тях отиват при “схемаджиите”.

Но практиката показва, че голяма част от тях потъват в дълбоките джобове на т.нар."схемаджии" - това са уж производители, които са такива само на книга, не отглеждат нищо, имат чадъри от политици, лобисти и т.н. и така се точат евросредства. За истинските производители на зеленчуци и плодове остават трохи. За съжаление по тази причина има 20-тина процента родно производство, вместо 30-40-50 %. Но това не се случва. Аз съм анализирал тези порочни тенденции още преди 8 години, патентовах моя методика за индивидуално разпределение на субсидиите в отрасъла. Тя бе насочена кам това всеки земеделски производител да получава субсидии на база на дохода, който е добил.

Постоянно гледаме репортажи за опразнени търговски щандове в магазини в Париж, Мадрид и къде ли не. Ако чуждите големи доставчици в тази криза, поради ковид, спрат работа, затворят коридорите, изолират ферми, какво ще стане в България?! По магазините няма да има нищо.
Сигурен съм, че тези 2,5 милирда лева, които всяка година се изливат в селското стопанство са абсолютно достатъчни за едно ефективно подпомагане на истинските производители.

Това е тенденция, която се наблюдава от близо 17 години насам, като всяка следваща година родното производство намалява. Надеждите ни бяха, че като станем партньор в ЕС, ще има подобрения в сектора ни, както за българските консуматори, така и за нас, производителите.

в които са се наредили предимно роднини, близки и познати. Вие можете ли да ми посочите поне една работеща мярка, която те са наложили?! Разни такива, обвити в целофан, които не работят, има. За осем месеца, откакто сме в криза, те нямат нито едно важно за хората решение.
Аз съм убеден, че ние можем да храним половин Европа, но не разбирам защо на цялата политическа класа през изтеклите 30 години така и не й светна червената лампичка и не каза: Ние имаме златна земя за производство на чудесна храна.

които правителството да приеме, за да се избегне продоволствена криза в страната. През март предложих и да се отпуснат 150 млн.лв. само за сектор зеленчукопроизводство, защото в началото на сезона тези производители можеха да бъдат подпомогнати. За да могат те да си купят семена, разсади, да ги изнесат на полето приз юни, а през септември и октомври щяхме да усетим добрите резултати. През всичките тези месеци досега имах срещи с премиера, вицепремиера Каракачанов, учени от БАН и Селскостопанска академия и с представители на политически сили. Но нищо не се получи, за голямо мое съжаление и на колегите от бранша, с които аз съм в постоянни разговори. Мерките, които предложих бяха също така и антикорупционни и можеха да дадат резултати още тази година и в следващи 3 години напред.