Да излезе Слави Трифонов на сцената на политиката е все едно някой да играе кючек в театър "Ла Скала“ в Милано*

За мен беше чест…

Най-опасен е самовлюбения и самонадеен простак. Защото винаги се намират наивни сомнамбули, които да му повярват и да тръгнат след него. Определено мисля, че Трифонов няма никакви шансове да управлява страната.

Националната телевизия и кабеларките, започнаха да легитимират мощно избуялата простащина, да я превръщат в етно-индификатор

Но ако българското изборно безумие все пак го направи управляващ, то ще спрем, или най-малкото ще объркаме, мисловните часовници на цяла Европа.

Няколко думи и за бъдещият политик Слави Трифонов.

Публикуваме текста без редакторска намеса:

Да излезе Слави Трифонов на сцената на политиката е все едно някой да играе кючек в театър "Ла Скала“ в Милано. Това написа във "Фейсбук" Петър Ангелов-Дарев - белетрист, автор на романи, есета и пиеси.

В кича има нещо приспивно и упояващо, тъй като той е по-близо до подръчното, битовото и ситуативното. Там нямаш нужда от размисъл, от дълбинно вникване в съдържанието. Чалгата представлява еклектика от фолклорни и ориенталски звуци, в която телесно-сексуалните внушения вървят успоредно с материалното изобилие. Без сантиментални и романтични усуквания. Това е култура на настоящето, на момента, на леката приятна болка в слабините, на щастливия миг, на „случайно” заголеното бедро – все неща които директно ти ”бъркат в душата”. Това е мястото, където можеш да изконсумираш, да изчукаш и подлъжеш света, с мераците и патоса на някой Кондьо или Мария.

Гледат го в устата и му създават един нереалистично, идеализиран образ, в който дори той самият понякога не вярва. Затова Трифонов от време навреме подритва тези кученца, прекъсва ги безцеремонно, за да не би кажат нещо , което той не разбира, или просто да не изпъкнат над неговите месиански прозрения. Нарцисът не обича другите да говорят, така губи нещо от собствения си образ. А целият му поглед е концентриран именно и единствено там.

Национални телевизии и кабеларки, започнаха да легитимират мощно избуялата простащина, да я превръщат в модел на поведение. Реклами и реалити програми, показват скъпият автомобил, луксозните дрехи, агресивния сексапил, като модел на реализирания човек. Там някъде се подвизава и „патриотичния” образ на Диньо от Ямбол.

Подобна мегапростащина, самохвална, самонадеяна и бездарна до смърт, може да вирее само в една социо-психологическа и културна среда, в която критериите са безкрайно размити. Чалгата и политиката са се превърнали в един общ балкански сироп, който често ни показват по най-различни поводи по телевизията.

Трифонов като един навъсен и морален гуру, всяка вечер излизаше с космическо самочувствие и мутренска походка на сцената на своето шоу. Бе превърнал част от националния ефир в огромна помийна яма, събираща цялото национално празнодумие, циничен хумор и тотален кич, близък до сумрачните периферии на хората от гетата.

Хуморът на шоуто бе отблъскващ, клозетен и първосигнален, а когато го забъркваха с някакви патриотични подправки, веднага се превръщаше в едно от най-отвратителните и бездарни неща, показвани някога по българската телевизия. В основата на чалга културата стои внушението, че когато си прецакан, единственото спасение да излезеш от това положение е, когато сам ти прецакаш всички останали.