Радев сезира КС с искане да се обяви за невалидна комисията за новата Конституция

3. Нарушение на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ) Решението на Народното събрание е прието на основание чл. 79, ал. 1 от КРБ, чл. 37 от ПОДНС и § 2 от Допълнителните разпоредби от ПОДНС, т.е. това са основанията за създаване на временни комисии в рамките на текущата парламентарна дейност.

В текста на решението не се съдържа посочване, че основанието е някое от правомощията на Народното събрание по чл. 159, ал. 2 от КРБ, т.е. в рамките на процедура за приемане на нова конституция. Това съществено затруднява да се разбере смисълът на създадената с решението правна уредба. Според т. 1 от разглежданото решение, „Народното събрание … реши …създава Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България“. Текстът е неясен, може да бъде тълкуван по няколко различни начина и не представлява валидна основа за юридически права и задължения.

От обсъждането на проекта за решение в пленарна зала на 1 октомври 2020 г. става ясно, че предметът на временната комисия е проект на Конституция на Република България, внесен в Народното събрание на 2 септември 2020 година. Той не съдържа в заглавието си думата „нова“; озаглавен е „Проект на Конституция на Република България“, но доколкото според съпровождащото писмо на вносителите правното основание за неговото внасяне е чл. 159 от КРБ във връзка с чл. 158, т. 1 от КРБ, може да се приеме, че става дума за нова Конституция на Република България.

Същото може да се заключи и от текста на мотивите към проекта. От гледна точка на синтактичния анализ на т. 1 от Решението използването на думата „конституция“ в нейната членувана форма изразява определеност. Република България има една конституция и това е приетата през 1991 г. и действаща с измененията като такава единствена Конституция на Република България. Когато се каже „проект на Конституцията“, това означава проект на действащата конституция. Според трайно установената практика на Конституционния съд „… изискването за определеност, яснота и недвусмислие е основно за правовата държава: ако правната норма е формулирана неясно и неопределено, тя не може да постигне целта си“. (РКС № 1 от 27.01.2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г.).

Същото е потвърдено по-късно и в мотивите на РКС № 3 от 21.03.2012 г. по к.д. № 12 от 2011 г., където се казва: „Правовата държава изисква ясна и вътрешно свързана и безпротиворечива уредба“; както и в мотивите към РКС № 4 от 13.3.2018 г. по к.д. № 14 от 2017 г., според които чл. 4, ал. 1 от КРБ съдържа изискване за правна сигурност, непротиворечивост и яснота на правните предписания“. От текста на Решението на Народното събрание, прието на 2 октомври 2020 г., не може да се изключи възможността Народното събрание да подготвя и проект за изменение и допълнение на действащата конституция. Решението на Народното събрание е неясно, съдържа двусмислие и противоречи на принципа за правовата държава, който е установен в чл. 4, ал. 1 от КРБ.

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ, По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на Решение на Народното събрание за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 79, ал. 3, чл. 158, т. 1, чл. 159, ал. 1 и чл. 161 от Конституцията на Република България. Предлагам да конституирате като заинтересована институция Народното събрание.