Eто какво допринася за фатален изход при COVID-19

Независимо от личното въприемане на пандемията тя бие разрушително по душевния ни комфорт. Фокусът е различен, общото е, че ни вкарва в усещане за бедствие.

Връзката обаче е двустранна, смятат експертите на СЗО. Те цитират публикация в журнала на Американскана медицинска асоциация.

За едни това е задължението да носят маски, за други - загубата на близък. Между двата полюса са българите, принудени да пътуват с обществен транспорт, където поне 20% не спазват никакви противоепидемични правила, потиснатити от компромисна защита от зараза на някои работни места, преживелите икономически загуби от кризата, останалите без работа, гневните на противоречивите във времето послания на държавните институции и всякакви други проблеми в резултат на заразата. Тези ефекти могат да се превърнат в набор от емоционални реакции като дистрес или психиатрични състояния, агресия, прекомерно пиене, употреба на психоактивни вещества. Това предупредиха още в първите месеци на разпространение на вируса психиатри от клиничната практика.

Извън преките удари върху психиката COVID е свързан с преки неврологични и психични усложнения като инсулт, делириум, енцефалопатия, тревожност, депресия, полиневропатии от групата на синдрома на Гилен-Баре.

Констатацията е подобна на предишните подобни данни. Хора с психиатрични диагнози са имали по-лоши резултати от лечението и по-висока смъртност. Не е ясно защо психиатричните заболявания предразполагат към смъртност, свързана с COVID-19. Авторите обръщат внимание, че психиатричните симптоми може да бъдат самостоятелен маркер за коронаинфекцията и свързаното с нея системно възпаление в организма, което от своя страна може да предразположи към смъртност. Със същата сила психиатричните разстройства могат да увеличат системното възпаление и да нарушат функцията на имунната система.

Логично СЗО установява, че липсата на финансиране е основната пречка за конкретни програми за преодоляване на психическите ефекти от пандемията.

Някои групи обаче са по-раними от психосоциалните ефекти на пандемията. Това са заразените от коронавируса, рисковите групи - възрастни, с нарушен имунитет, работещи с болни и инфектирани, настанени за постоянно извън домовете си.

Психичните разстройства по принцип са свързани със съкратена продължителност на живота, изчислена средно на 10 години. Но те може да увеличат и смъртността на пациентите от коронавирусната болест.