)
Редица надписи доказват категорично, че кирилицата е българска. Това проф. Николай Овчаров казва за БТА по повод приетите на първо четене изменения във формулировката на празника 24 май като официален празник. С направените изменения денят 24 май ще се отбелязва в календара като Ден на българската писменост, просвета и култура, а не като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
По думите му тези факти са с изключително важно значение. "Като сравнение само ще кажа, че примерно другата държава, която си служи с кирилица - Киевска Русия, приема християнството в края на 10 век, най-ранните надписи кирилски там са чак след 988 г.", допълва Овчаров.
Професорът припомни и основните факти - братята Кирил и Методий създават глаголицата въз основа на солунските български говори. След смъртта на Кирил и преследването на Методий във Велика Морава, техните ученици са приети от българския княз Борис-Михаил в Плиска и именно те създават азбуката, на която днес пишат българи, руси, украинци, сърби, монголци и много други народи.
Също от този район, вече от столицата на Първото българско царство - Велики Преслав, е надписът на Алцек от 931 г. врязан върху керамичен съд. Най-сетне от манастира при Черноглавци, Разградско, произхожда каменен надгробен надпис с дата 954/955 г. Т.е. тези три надписа, направени през първата половина на 10 век, са съвсем съвсем точно датирани, допълва Овчаров.
Най-ранният надпис на кирилица в света е открит в скалния манастир при Крепча, Поповско. В него е отбелязана годината 6430 от сътворението на света или 921 по нашето летоброене. Това показва, че текстът е изпълнен само няколко десетилетия след като е създадена кирилицата, посочва ученият.
Това според него са много важни аргументи, защото по този начин не може да се говори нещо друго, освен че надписите - кирилицата, и надписите, които се пишат на кирилица, се правят за първи път в България, т.е. езикът, на който те са правени, съвсем нормално е български или старобългарски.
Последвайте канала на