"Вчера парламентът избра опозиционния политик Садир Жапаров за премиер на страната, след като предишният кабинет подаде оставка заради протестите. Част от депутатите обаче заседаваха другаде и отхвърлиха Жапаров. Най-трудно сега ще е в Киргизстан да се формират нови легитимни органи на властта. Днес депутатите смятат да обсъдят импийчмънт на президента Жеенбеков", добавя "Комерсант".
"Никой не закача засега руските военни в киргизстанската база Кант, а и нищо не ги грози: абсолютно всички страни в протеста имат проруски нагласи", заявява "Новая газета".
За денонощие стремително се срина цялата политическа система в Киргизстан, пише руският в. "Комерсант".
Наблюдателят на "Комсомолская правда" Владимир Ворсобин прогнозира в Киргизстан парламентарни и заедно с тях президентски избори още до края на годината.
Според експерти вълненията всъщност отразяват конфронтацията между "северняци" и "южняци" в Киргизстан. Партиите от Севера не влязоха в парламента, затова Югът не подкрепя митингуващите, се казва в статията.
"Днес за Русия е най-добре да изчака появата на реални ръководители и чак тогава да действа", препоръчва коментаторът пред "Независимая газета"
Изборите отново тласнаха Киргизстан към политическа криза и може би разцепление, коментира "Росийская газета". Подобни масови безредици в Бишкек имаше и през 2005, после през 2010 г. , напомня московският официоз.
"Докато народът там не проумее, че не бива да живее според клановия принцип, та хората да се делят на "север" и "юг", ще има нови и нови революции - до безкрай", подчертава пред "Московский комсомолец" анализаторът Александър Банников.
"Киргизстан е единствената сред тюркоезичните страни отхвърли повика на Анкара да свие сармите на гюленистите. Наред с Вашингтон Бишкек остана най-лоялен към световното гюленистко движение. Симпатизанти на Гюлен заемат високи постове в Киргизстан. Тъкмо заради "фактора Гюлен" киргизстанските силови шефове допуснаха бунтът бързо да се разпространи в Бишкек и провинцията", пише онлайн изданието.
"След нощ на протести с участието на няколко хиляди души ЦИК анулира резултата от парламентарните избори в неделя. И започна да се сгромолясва цялата система на властта: държавни служители от премиера надолу подаваха оставки, силови шефове минаваха на страната на народа. Парламентаристите се разцепиха на две групи, непризнаващи взаимно вземаните решения. Дали президентът Сооронбай Жеенбеков няма да стане жертва на революцията", пита се изданието.
"Фигурата на президента е напълно дискредитирана, тя будеше много недоволство и преди. Абсолютното мнозинство не желае той да заема поста. Дори да се опита да запази властта, нищо няма да постигне.Той насочи силовата машина срещу мирни хора, никой няма да му позволи вече да остане на власт", разсъждава киргизстанският аналитик Кадир Маликов пред "Свободная преса".
Една от двете партии победителки във вота - "Биримдик", вписа в листите си Асилбек Жеенбеков, брат на президента, а другата - "Мекеним Киргизстан", се финансира от бившия митнически шеф Раимбек Матраимов, прочут престъпен бос. Според опозицията богатите кланове Жеенбекови и Матраимови просто са подкупвали избирателите, обяснява вестникът повода за протестите.
За Кремъл е голям проблем конфликтът вече "в трети регион, обвързан с Русия чрез международни договори. Първо Беларус, после Армения, сега Киргизстан", посочва пред всекидневника политологът Аркадий Дубнов. "Важното обаче е, че в случая с Бишкек няма и най-малък намек за външна намеса" - и най-добрата стратегия за Русия е просто да наблюдава отстрани, "без да си избира фаворити", допълва той.
За разлика от околните страни в Киргизстан, разположен на евразийския кръстопът, досега бяха балансирани интересите на няколко големи играча: Русия, Китай, САЩ и Турция, чието влияние обаче силно спадна след опита за държавен преврат през 2016 г. и гоненията срещу привържениците на ислямския проповедник Фетуллах Гюлен, отбелязва "Взгляд".
Лесен сценарий за развръзка не се очертава. Несъмнено е само, че безредици ще има. Всичко зависи от това как ще се разберат помежду си киргизстанските кланове, коментира за "Независимая газета" експертът по въпросите на Средна Азия Александър Князев.
Според него се развива традиционен междурегионален конфликт - южните кланове са спечелили изборите, а северните, изхвърлени от играта, са се обединили в протестна коалиция. Въпросът е дали ще могат да се спогодят южните кланове - Жеенбекови и Матраимови, и какви средства ще използват. Защото Северът ще склони на сделка, само ако получи мнозинство в парламента и ключови постове в правителството, казва той.
Парламентът избира правителството и играе голяма роля в политическия живот на Киргизстан - един депутат може да влияе върху множество въпроси, свързани с бизнеса и финансовите потоци. Тъкмо затова изборният резултат предизвика такава реакция, посочва пред "Известия" ориенталистът Андрей Грозин.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)