205
На подовото ниво археолозите са се натъкнали и на антично отопление - хипокауст. Банята е била разрушена при строителството на кула от късноримската крепост, която пък е била унищожена по време на Великото преселение на народите.
Тазгодишният археологически сезон на крепостта Кария при нос Шабла откри следи от най-ранното и най-късното обитаване на терена, съобщиха от археологическия екип на регионалните исторически музеи в Добрич и Русе за приключилите разкопки, финансирани от Министерството на културата.
В очакване на бъдещ проект за реставрация останките от елинистическите градежи са засипани под двуметров слой инертен материал, започна и частична "запечатка" на застрашени участъци от крепостната стена, информират от Регионалния исторически музей в Добрич.
Останки от представителна сграда от елинистическия период заедно с бронзови монети, амфорни печати, части от антропоморфни теракоти и фрагменти от чернолакова керамика, характерна за класическия период, са сред новите артефакти. Открит е и фрагмент от стена на римска баня с украсена двуцветно хидрофобна мазилка, посочват от екипа, съобщава БТА.
Според археолозите укрепителната линия по-късно е била използвана за изграждане на ранновизантийския кастел, известен като Кария или Карея. Пред фронта на стената са били вкопани многобройни питоси за съхранение на зърнени култури. Тези своеобразни складове са обслужвали и древното пристанище край нос Шабла.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)