Убийте малкия бизнес! Смачкайте го!

(За обикновения човек или малкия бизнес няма какво да говорим. На никой не му пука за тях!)

***

В „Здравей България“ Екатерина Мечкуева, която има собствено студио, разказа за подигравката на „събирачите“.

Въпроси?

Годишната такса е 100-120 лв. за салонче двайсет квадрата (расте, разбира се, с размера на помещението и броя на столовете), а глобата е (дръж се здраво!) от 2000 до 20 000 лв. (двайсет хиляди лева!!!)

И нещо към рекламодателите:

Та… музикантите, при това от най-известните имена от поп сцената и поп-фолк сцената, участваха БЕЗПЛАТНО, дариха от времето и таланта си, пяха и правеха призиви, рекламираха социалното събитие и така…

Та, чудя се, всички тези хора, които плащат луди пари за реклама, дали не биха се заинтересували и да подадат възражение, може би, протест някакъв, да подадат сигнал, че се нарушават правата им? А това има струва хиляди левове на ден.

Фризьори, гримьори, козметици и т.н. нямали право да си пускат радио в салоните, докато обслужвали клиенти, ОСВЕН АКО НЕ СА СИ ПЛАТИЛИ АВТОРСКИТЕ ПРАВА.

А що направо не ги вкарвате и в затвора тия мастити нарушители на закона и реда, а!

Вие плащате хиляди, ХИЛЯДИ левове за секунди ефирно време за реклами. Появяват се едни мили хора обаче и казват на малкия бизнес да ви заглуши и да ви отреже достъпа до хиляди клиенти НА ДЕН в цялата страна.

Който разбрал, разбрал, нататък:

Не искам да казвам: Е! N@sR@ххх*е се, но то по миризмата си личи…

Но има фирми, корпорации и организации, много по-силни от тях, които в случая са потърпевши...

Но по манталитет, уважаеми читатели, нашите географски ширини са трудно достижими. Разбира се, това е предимно защото тичаме в обратната посока. А и защото… никой не ни гони.

Но, ако ги питате милите хора от „БузукАутор“ и „Профан“, те ще ви кажат, че само за благото на музикантите и артистите го правят, не за друго, вие пà, да не си помислихте нещо друго!

Няма, знам.

Преди няколко години имаше едно социално-значимо събитие и много музиканти участваха в каузата безплатно. Няма да казвам кое, защото още тогава организаторите се страхуваха от ответни реакции и не шумяха около „случката“.

Проверките се правят от Министерството на културата, помагат и общински инспектори. Да, от километри смърди на спарена бюрократщина, кована в задимени кабинети от хора, които като малки са слушали: „Учи, мама, да не работиш!“

Продажбите страдали…

Продажбите, уважаеми читатели, на български писатели в България, дори в най-добрите случаи, не са много далеч от ниво „смешка“. Продажбите на Коелю в света са над 350 000 000, на 81 езика.

„Взимащите“ организации са ясни – те съществуват, за да взимат пари от едни хора, в името на труда на други хора (а самите реално не създават нищо) и имат инструмент да го правят, който е силен колкото бухалка и няма мърдане. Тоест те са ясни – нито ще спрат, нито ще размислят, нито пък им пука, силата е в тях.

„Не става дума за музика от флашка или от диск, става дума за Българското национално радио. В съседство до моето студио има фризьорски салон. Собственикът му, в мое присъствие, получи предупредителен протокол. Беше му заявено, че трябва да махне радиото, тъй като при последващо нарушение приемникът ще бъде конфискуван”, разказа Мечкуева.

Ако правилно разбирам, едното фризьорско салонче, в което работи леля Ленче например и взима по 7 лв. на подстрижка, но плаща консумативи, ток, вода, НАЕМ!, купува си поне по една пробита баничка на ден и две кафета, ще трябва да плати горе-долу годишната си печалба, ако си позволи да се издъни и така жестоко да прегреши, че да си пусне радио…

Всеки един човек, който слуша радио, ПЛАЩА за това с времето си, което отделя да слуша рекламите. Така върви бизнесът. Клиентите на фризьорката Х и гримьорката Y също „плащат“ за музиката, като отделят от времето си, за да чуят рекламата за прах за пране, сода или хапчета. Да повторим: така върви бизнесът. Рекламодателите плащат ужасно много пари за реклами, хората ги слушат, слушат и музиката, всички са доволни от един модел, който съществува от памти века.

Да минем нататък. Искам да ви разкажа една история. Има две организации, известни на всички, които имат малък или среден бизнес, свързан с клиенти и маси за обслужване. Няма да им казвам имената, само ще кажа, че се римуват с „БузукАутор“ и „Профан“. Вие си ги знаете.

Коелю заяви, че, ако някой не може да си купи негова книга, то той няма нищо против човекът да си я свали от интернет и да си я чете. Той каза, че има достатъчно хора, които си купуват книгите му по стандартния начин. В беге по същото време един писател (няма да казвам кой, само ще кажа, че хората все го бъркаха с един шивач) обясняваше, че пиратското сваляне на книгите му не било редно… А „феновете“ му, които си умираха да му се харесат, с пяна на уста защитаваха „позицията му“. Става дума за няколко човека, които си мечтаеха да му станат протежета, ако се чудите.

Мина обаче седмица или малко повече и организаторите бяха потърсени от една от двете „БузукАутор“ и „Профан“. Тези хубави хора им казаха, че им дължат пари за авторски права. А това, че музикантите са пяли и свирили безплатно, си било техен проблем. Това не отменяло авторските права.

Още нещо няма ли да измислите, че да доубиете малкия бизнес, а? Кръвен данък, може би; или нещо за правото да дишат, когато имат клиенти? Например 120 лв. годишна такса за дишане около клиенти? По десет лева на месец. Не е много. Ама глобата я закръглете на 50 000 лв.

Слава Богу законът не беше приет, но нещо типично българско се случи в България. Докато световноизвестният писател Паулу Коелю, който продава милиони книги по цял свят, се обяви срещу ACTA, в беге разни хора, които се наричаха (вероятно все още го правят) писатели, се обявиха „ЗА“ ACTA, защото, видите ли, техните мега-гига-ултра продажби страдали от пиратството.

наречен ACTA. Зад много глуповато сладникави приказки, беше скрито следното: при тълкуването на „нарушението“, можеш да излезеш виновен, ако снимаш гаджето си, а на заден фон мине камион с логото на някоя компания. Публикувайки снимката, може да се окажеш така лееееко в нарушение на патентното право. Идеята не беше да се преследват хората, идеята беше да има за какво да се преследват, ако се наложи…