Интервюто на Людмила Железова с Антоанета Приматарова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
Приматарова подчерта, че докладът не класира страните.
Тя посъветва, че докладът трябва да бъде много сериозно прочетен. По думите му се подканят държавите членки да проведат дебати върху доклада в националните парламенти и с гражданското общество.
"Думата тревога е употребена 16 пъти в доклада за България, посочи тя, но добави, че четенето "на целия пакет" ни дава основание "да не повтаряме непрекъснато, че ние сме най-най-лошите, а да видим какви са конкретните проблеми и да вървим към тяхното решаване", каза още тя.
Досега никога в доклада на ЕК не е писало нещо, което ние да не знаем. Той винаги е бил четен разнопосочно от управляващите и от опозицията. Това каза в предаването „12+3“ по БНР Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии, заместник-министър на външните работи (1997-1999), посланик към Европейските общности (1999 – 2001) и заместник главен преговарящ (2000-2001 г.).
По думите ѝ малко се говори, че този доклад на ЕК има обща структура за всички четири страни - антикорупция, съдебна система, медии и взаимен контрол между институциите, при спазване на разделението на властите и с участие на гражданското общество:
"Споменава се, че след последния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и контрол България се ангажира да създаде собствен национален постмониторинг механизъм, с граждански съвети. Има едно описание, че той ще се създаде след приключване на механизма, но имаме една започнала и спряна процедура за гражданския съвет, който трябва да се създаде. Докладът завършва с критична бележка по отношение на идеи за промени в контрола на финансиране на неправителствени организации (НПО), които биха противоречали на европейското законодателство, но и биха довели до задушаване на сектора на НПО, който и без това е поставен на едно от последните места", разказа тя.
)