Три истории за опасната агресия у българина - доказателство, че сме болно общество

Кървава неделя в Пловдив

Междусъседски войни

Побойник на площадката

Простотията ходи по хората – кратко и точно. Кой няма да се сети за някоя случка от деня, която да му докаже това твърдение. Съмнявам се някой да успее да го обори.

Ами в центъра на София се веят бесилки, мятат се яйца и домати по обществени сгради, говори се за затвори и се разнасят бухалки. Еми, да не се учудваме, че и днес младежите ни ходят на тумби и раздават „правосъдие“.

В третата случка, за щастие, няма физическо насилие. Тя обаче носи също проява на агресия.

Втората случка вече е за деца, което отново трябва да ни накара да се замислим как всъщност ги възпитаваме и какво поведение демонстрираме пред тях.

За пререканията между съседи може да се пише много, особено в нашите географски ширини.

Три случки, станали не по едно и също време, но близки по проявена наглост и агресия, са моите последни доказателства за примитивизма, който не иска да ни пусне или ние не искаме да се разделим с него ... вие преценете.

В началото на септември родители и деца на детска площадка стават свидетели на очевидно грозни сцени. Без да има предварително спречкване, мъж идва и изритва, а после раздава и юмрук на баща на близнаци. Няма дума, няма обяснение, директно силово се действа.

Едно време в блока имаше баби, които враждуваха помежду си и си оставяха развалена храна пред вратите или пък въртяха сплетни една за друга. В някаква степен беше като епизод от комедиен сериал и беше дори забавно. Когато обаче става въпрос за умишлено увреждане на собствеността вече нещата малко загрубяват. Става въпрос за прословутото чупене или драскане на коли. Е, на кой не му се е случвало, ще кажете! А, де, именно защото е толкова често се случва, трябва ли да се примиряване.

Жената на потърпевшия се осмелява да разкаже всичко това публично, а впоследствие случаят е докладван и в полицията. В крайна сметка става ясно, че побойникът е търсил саморазправа с мъж, който е ударил детето му. Синът пък със закъснение предупреждава, че е станало объркване и не това е човекът.

Именно в Пловдив бяха особено активни срещу Стратегията за детето и приемането на Инстанбулската конвенция. Именно там се развяваха големи плакати на младото българско семейство, което трябвало да бъде традиционно. Ами то и в публичното пространство има толкова омразно слово, че чак вече не ни прави впечатление.

Каквото и обаче да е обяснението, така ли даваме пример на децата си? Да се разправяме физически със създалата се проблемна ситуация? Да не потърсим и чуем другото мнение? Да не се опитат и двете страни да обяснят откъде е възникнало недоразумението? И още повече, родителите са длъжни да преценят поведението си пред по-малките. Тук оправдание не може да има.

Като шпицкоманда се започва обикаляне из центъра, където в градския парк по външни белези се започва гонение на различните. Стига се до грозни физически сблъсъци. Крясъци отекват във въздуха. Има и пострадали, чиито снимки по-късно се появиха в социалните мрежи и гледката наистина е потресаваща. На полицията пък й трябва малко време, за да разбере какво става и да овладее ситуацията. Проблем е, че сблъсъкът не е прекъснат изведнъж, така чувството за безнаказаност кара нападателите да тръгнат и към пл. Съединение, по разказите на очевидци, където също търсят саморазправа с различни.

Млад татко, забележете и тук става въпрос за баща, който закъсняващ от работа, бързащ да прибере детето си от градина, не успява да паркира пред блока, в който живее. Паркира на отсрещна улица. Ама какво си мисли? Дръзнал ми да паркира на чуждо място? Еми, от неволя. Само за една нощ. Е, да, ама на следващия ден си намира колата зверски надраскана. Та, този баща ще трябва да даде сериозна сума, ако иска да оправи щетата, вместо да заведе детето си на почивка. Защо? Еми, защото някой е решил да се изживява като феодал, настоявайки, че „паркомястото ми е по-добро от паркомястото ти“.

Психолози коментираха тези дни в телевизионния ефир, че в тийнейджърските години настъпват сериозни психологически обърквания и младежите трудно овладяват импулсите. Те изначално отхвърлят различните. Добре, но не трябва ли някой да говори с тези млади, объркани хора, да им каже, че външният вид, благосъстоянието, сексуалността, работата, образованието и т.н. не трябва да ни разделя. Да, има неща, по които всички се различават, но е въпрос на емпатия, на разбиране и на приемане едни други. И нещо много важно, никой не трябва да се приема насериозно за съдник на другия.