Проф. Иво Петров: Темата за коронавиоруса ще бъде актуална още поне 20 години

28.09.20 г., 16:51 ч.

Копирано

„Всички сме свикнали с хапчето, което да ни излекува" – коментира инвазивният кардиолог проф. Иво Петров."Лечението на това заболяване, което за нас е ново, изисква най-често усилия и средства. Не лекарства, а средства и те може да са както физико-химични в началната фаза, така и по-сериозни. Лечението на вирусните заболявания е изключително сложно, защото за огромната част няма лекарства. Хапчето-чудо със сигурност не е открито. Възприема се тезата, че един от основополагащите фактори е електромагнитното замърсяване, което води и до активиране на вирусите”, казва той.

„Последствията след коронавирус са много и разнообразни и тепърва ще научаваме повече за това" категорична бе пулмологът доктор Анна Бенова.

„Темата коронавиоруса ще бъде актуална като изводи още поне 20 години" каза още кардиологът.

"Пациентите след коронавирус остават дълго време с изменения в белия дроб. Науката още не е напълно наясно доколко и при кои болни ще останат последствия в белия дроб и при кои - се. Има част болни, които образуват така наречената белодробна фиброза. Това трайно ще наруши функциите на белия им дроб и те тепърва се наблюдават. При други, след няколко месеца бавно тези изменения се връщат. Наблюдаваме при, такива, които са били болни през февруари – март и двата типа болни. Иначе, не виждам тенденция за крайно изостряне на ситуацията с оглед на предстоящата зима. Става въпрос за заразени, а не за болни пациенти. Голямата част на откриваните заразени се дължи на многото тестове, които се правят по света. Здравните системи са подготвени вече и към момента няма сериозни натоварвания. Освен това, мерките ще намалят и обикновения грип. При достатъчно тестове, с които да различим обикновения грип от коронавируса, нещата няма да станат крайно сложни”, посочва Бенова.

Инвазивният кардиолог проф. Иво Петров и пулмолога доктор Анна Бенова работят рамо до рамо от години. Двамата коментираха пред БТВ какви са пораженията върху сърцето и белия дроб от коронавируса.

"Вирусът е една физическа частица с една малко по-висока степен на организация и физико-химичните методи са по-сигурни за контрола му отколкото биологични. Заради това и една от важните мерки е средата да бъде обработена. Да се прави дезинфекция”, предупреди проф. Петров.

"Тези за сърцето и белия дроб вървят ръка за ръка. Става дума за нетипична пневмония. Такава, която не може да се види при други инфекции. Тя има реактивност на белия дроб спрямо редица фактори, които вируса внася в организма. При някои пациенти се отключва една имунологична каскада, която уврежда белия дроб. Тази каскада засяга редица съдове, сред които и белия дроб. Свързана е със сърдечно-съдовата система и се образуват в белия дроб големи по площ огнища, което влошава състоянието на белия дроб. Това е непосредственото увреждане на белия дроб", обясни тя.