За България, в хода на преговорния процес, въпросът за задължителността на екосхемите остава основен политически елемент от общото Споразумение. Него разглеждаме в неделима цялост с въпроса за продължаването на Националната преходна помощ и обвързаната подкрепа. Настояваме НПП да бъде с нова референтна година 2018. Относно обвързаната подкрепа предлагаме стойностите й да се запазят поне на досегашните нива или да се увеличат.
По отношение на това какви решения следва да се приемат за елиминиране на риска от загуба на средства в преходния период, както и при прилагане на механизма за възстановяване “Следващо поколение ЕС”, България подкрепя предложението изразходването на средства от инструмента за възстановяване да става по правилата на един режим за разходване. Така не се създава излишна административна тежест. „Необходимо е средствата от инструмента за възстановяване да се получат най- скоро. Ние ще подкрепим декларацията, която е подготвена от Полското председателство на Вишеградската група. Тя е добра основа за постигане на компромис в Съвета по Общия подход в идния месец. Надявам се, че всички заедно ще бъдем много кооперативни в идващите дни и седмици, за да се поздравим с постигането на един добър баланс и сигурност в полза на всички фермери“, каза още Танева.
Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група, проведена в гр. Познан, Полша. Тя заяви, че подкрепяме предложението на Германското председателство по отношение на гъвкавостта при прилагане на еко-схемите, така че да има минимален риск от загуба на средства. „В този смисъл, предлагаме принципът на прилагане на настоящите зелени плащания, да продължи да действа, а именно ставката да е в пряка зависимост между бюджет и допустими площи в конкретната година“, поясни Танева. Така ще осигурим запазване на бюджета и изпълнение на важни цели като стимулиране на младите в сектора, подкрепа за малките и средните стопанства.
По въпроса за внедряването на прецизно земеделие и използването на нови технологии, земеделският министър посочи, че това би довело до намаляване на употребата на химични пестициди и торове в селското стопанство. Тя обясни, че един от методите за това е интегрираното управление на вредителите, както и използването на алтернативни подходи за защита на растенията. Те ще спомогнат за намаляване на необходимостта от използване на големи количества продукти за растителна защита. „Следва да имаме предвид, че редуцирането на употребата на химични пестициди и торове и замяната им с алтернативни методи е един дългосрочен процес, който трябва да бъде икономически и научнообоснован. В момента той не е толкова лесен, затова трябва да работим за адаптиране на законодателната рамка, така че да бъде значително облекчен и по-бърз“, категорична бе Танева, цитирана от пресцентъра на МЗХГ.
По думите й, много важен детайл в „Зелената архитектура“ е мястото на дребните фермери и малките стопанства, които винаги са в по-затруднено положение. Принципната позиция на страната ни винаги е била за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на условността, т.е. изискванията за кръстосано съответствие. Земеделският министър подчерта важността на още два компонента, които засягат дребните фермери у нас. Това са максималният задължителен процент, насочен за екологични площи, да не бъде повече от 5%, както и да има възможност да се запази изключването на фермите до 15 ха. „Важно е да запазим възможността за изключване на фермерите с до 10 ха обработваема земя от обхвата на Стандарт № 8. Той продължава логиката на диверсификацията на зелените изисквания“, допълни министър Танева.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)