Американска сонда ще се спусне на астероида Бену на 20 октомври

Агенцията цитира съобщение на НАСА, която се надява пробите да достигнат до Земята и да хвърлят нова светлина върху възникването на Слънчевата система, предава БТА.

Астероидът с диаметър 490 метра беше старателно избран за тази мисия, тъй като учените, благодарение на оптични наблюдения с телескопи считаха, че това небесно тяло е покрито с пясъци, досущ като плаж.

Кацайки на повърхността, "ОСИРИС-РЕКС" ще изпусне струя азот, която ще разпръсне пясъчните зрънца. Те на свой ред ще бъдат прибрани от механичната ръка на сондата. Набелязаната цел е да бъдат добити поне 60 грама от реголита.

На 20 октомври сондата плавно ще се приближи до Бену, ще разгъне своята механична ръка за вземане на проби и ще се прицели в зона с диаметър 8 метра. Тя е относително равна и е с площта на четири паркоместа.

През цялата 2019 година екипът старателно картографира Бену, за да бъде избрано най-доброто място за вземане на проби - кратерът Найтингейл.

След двегодишно пътуване и двегодишни наблюдения, американската сонда "ОСИРИС-РЕКС" ще се спусне на повърхността на астероида Бену на 20 октомври, за да вземе проби от почвата му, предава Франс прес.

През март 2021 година "ОСИРИС-РЕКС" ще предприеме дългото пътешествие по завръщането си на Земята. Накрая сондата ще спусне контейнера с взетите проби, който ще се приземи с помощта на парашут в пустинята в щата Юта. Очаква се това да стане на 24 септември 2023 година.

Специалистите мислеха, че подобна повърхност ще бъде много удобна за вземане на проби, без големи рискове за сондата. Но при доближаването на сондата до небесното тяло в края на 2018 година, получените изображения разкриха друга реалност. По думите на научния ръководител на проекта, Данте Лорета от университета в Аризона, "ОСИРИС-РЕКС" (OSIRIS-REx - Origins, Spectral Interpretation, Resource Identification, Security-Regolith Explorer) ще трябва да се спусне върху една скалиста и силно пресечена повърхност.

Според специалистите от НАСА съществува 30 процентов риск механичната ръка да не събере достатъчно материал. Това може да се случи, ако контактът с повърхността бъде осъществен върху голяма скала, вместо върху основа с фин пясък. При разстояние от 320 милиона километра, инженерите не могат да гарантират абсолютна точност. Един втори опит може да бъде осъществен през месец януари в друг кратер.