И бе категоричен, че ще се изхарчат много пари за нещо, за което не сме сигурни, че трябва да го има. Прогнозира, че 75% от хората ще продължат да си гласуват с бюлетина, а само 25 на сто – машинно.
Кадър: бТВ
По думите на Константинов основният минус на машинното гласуване е по-лесното манипулиране на вота.
Той смята, че трудно може да се разчита изцяло да минем на машинно гласуване. Изтъкна, че няма държава, която да е въвела на 100%
„Която държава е имала машинно гласуване, се е отказала от него“, подчерта проф. Константинов пред Бтв.
„Сега отново се променят правилата. Това е една изключително порочна тенденция. По-добре да го няма, ако ще се провежда така. Гаранция с технологии не може да се постигне“, коментира Томов.
Самите фирми, които отговарят на изискванията, са само две. Като максимален брой на доставката е 4 месеца. Редовните избори са след 6 месеца. Всеки може да си направи сметката. Това каза председателят на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов.
Относно идеята на управляващите в секциите у нас да може да се гласува с машини, но и с хартиена бюлетина, специалистът обясни, че това е правилно. И даде аргументи – може да има срив на машината; ще отнеме часове докато докарат нова; може да има и злонамерено увреждане.
Социологът и бивш член и говорител на Централната избирателна комисия Цветозар Томов пък отправи критика, че отново се правят промени в Изборния кодекс. Той припомни, че от 2014 г. насам се приемат различни изменения, касаещи машинното гласуване. Така веднъж е било определено на евроизборите да има 100 секции с машини, а на парламентарните – 300. Една година резултатът от машинния вот се е броял, друга – не. От 2016 г. пък било решено да се мине към изцяло машинно гласуване, но понеже е имало предсрочни избори през 2017 г. не е имало как това да стане.
)