След COVID-19: Аплодисментите днес са за учителите и учениците!

15 септември е ден, в който всички в клас ще напишат нова история. Но и ден за равносметка.

15 септември носи със себе си различното. Да се надяваме обаче, че няма да изкриви напълно пребиваване в училището с идеи като изолатор за деца със съмнения за болест или чинове, обградени от всички страни с прозрачни предпазни прозорчета.

Аплодисменти и за децата!

Днес аплодисментите са за учителите!

В началото на пандемията ръкопляскахме на медиците на първа линия.

Едно е сигурно днес учители и ученици ще се вълнуват заедно, ще се притесняват заедно и ще преминат заедно през това предизвикателство.

Малки или големи - те живеят в изключително интересно време с немалко предизвикателства.

На тях се падна за поредна година им се налага да се приспособят към новостите, към десетките изисквания към тях.

Учители ще отидат на работа с маски или шлемове. Някои ще сложат и ръкавици. Част от тях ще треперят дали някое дете няма да кихне или изкашля в клас. Сега това трябва ли да се докладва на медицинската сестра или няма нужда от допълнителен стрес?

Днес е 15 септември - ден по-различен от всеки друг за родното училище. Ден, в който учители и ученици влязоха в класните стаи с неизпитвани досега емоции. Не по-малко този ден беше важен и за родителите. И всичко това заради COVID-19. Пандемията наложи нов ред и в образованието, който, по всичко изглежда, че ще е новото нормално, както у нас, така и в чужбина.

В дни, в които се засилва социалната дистанция, а много родители настояват да оставят децата си да учат дистанционно, всъщност на децата им е по-необходимо повече от всякога да вярват, че училището е техен съюзник, а не враг. В дни, в които има масово недоволство и протести срещу нововъведените мерки, не бива да настройва учениците срещу училището.

И от образованието, и от здравеопазването вече посъветваха родителите да говорят със своите деца, да "сдъвчат" информацията за COVID-19 според възрастта, за да ги подготвят за новите правила и изисквания в училище. Така че ситуацията е деликатна и напрегната и за родителите, които трябва да намерят златната среда - да не стреснат твърде много децата, че има някаква опасност за здравето, но и да им обяснят, че има определени изисквания, които не бива да пренебрегват.

Учениците ще се вълнуват да срещнат връстници след толкова месеци в изолация. Но дали ще им е лесно да стоят с маски повече, отколкото очакват; да си напомнят постоянно, че трябва да си дезинфекцират ръце; да не се скупчват заедно, докато си приказват...
Може би някои предварително ще бъдат инструктирани от родителите си със "Стой настрани!", "Недей да се събираш с другите", "Стой повече навън".