Резервация за Рая (по недействителен случай…)

Иран и цената на конфликта

Бъдещият зам.-министър не беше особено щедър човек и от сърцето му се късаха и парите за хонорара на отеца, и парите, които щяха да отидат за тая благотворителна ПР-щина. Но нямаше начин. Съвсем скоро досегашният зам.-министър щеше да бъде изгонен, щяха да го изловят в някаква корупция или нещо такова. На министър-председателя също му трябваше реклама, защото следващата година идваха изборите и трябваше да се направи, че е строг към своите, че не пробира, че може да наказва, че се бори с корупцията, дрън-дрън, а този зам.-министър беше с най-слабите връзки, най-малко бизнесмени бяха „инвестирали“ в него, най-малко приятели сред тях имаше и така – беше най-удобен да бъде „хванат“. Няма да си ловят от по-техните си хора, я! Както и да е. Важното беше, че бъдещият заместник-министър щеше да влезе в политиката с блестящ имидж. Не само благотворителната акция, разбира се, уредиха го да участва в риалити шоу с готвене, всяка сутрин го бутаха по сутрешните блокове, да си казва мнението за щяло и нещяло, въобще – старата торба с рекламни трикове, за която всички знаят и въпреки това всички ѝ се връзват

Изненадан, но и засегнат от всичко това бъдещият заместник-министър се опитваше да не изостава от потока думи, че дори отиде по-далеч – заплаши отец Теодор, че няма да му даде никакви пари. Въобще. Което накара отчето да го прасне с все сила през устата. Охраната в студиото ги разтърва. Всичко това се случваше извън ефир, предаването отдавна беше свършило. Разтърваха ги и ги пратиха да си ходят по живо по здраво. Но така се случи, че двамата някак се засякоха точно на излизане от сградата на телевизията. И мелето им продължи и навън. Само че там имаше и други хора, разбира се. Много хора. Тълпа от минувачи. А какво казахме за тълпите и отец Теодор? Че го обичат. Когато видяха и чуха хората, че някакъв си плешив и потен дебелак крещи и обижда любимия отец Теодор, няколко по-здрави мъже му се притекоха на помощ и срещнаха лактите и юмруците на личната охрана на бъдещия заместник-министър. Една дребна женица обаче се оказа достатъчно ловка и злобна, че да се провре между всички и да захапе бъдещия заместник-министър малко под лакътя. Което го накара да извие от болка и да привлече вниманието на охранителите, които пък оставиха мъжете, с които се опитваха най-професионално да се сбият и да се втурнат към дребната женица. Един от по-младите охранители обаче ядно бутна таксиметровия шофьор, който се опитваше да му бръкне в окото, малко по-силно и онзи залитна. Залитна и падна назад. По принцип, отец Теодор беше солиден човек, със солидна „основа“ и нисък център на тежестта, но в случая се намираше в много лоша позиция, беше се извърнал на една страна, опитвайки се да се докопа до нещо за удряне – я глава, я ръка – на бъдещия зам.-министър или на някой от охранителите му, протегнат напред и стъпил накриво, затова, когато таксиметровият шофьор падна върху него, успя да го бутне, така че да загуби равновесие. И падна назад. Падайки, главата му отзад беше посрещната от няколко плочки, оставени на купчинка от работниците, които вече четвърти месец се правеха, че уж ремонтират тротоара. Те работеха за фирма, близка с кмета, демек плащаща подкупи на кмета, за да я избират винаги за обществени поръчки. Кметът беше приятел с отец Теодор. Отец Теодор беше взимал благодарности и от него по различни поводи.

Медиите го обичаха, журналистите винаги можеха да разчитат на него, защото хората го обичаха и появата му вдигаше рейтингите. Политиците го обичаха по абсолютно същата причина. Медийните съветници на този и онзи политик винаги го държаха „под ръка“ – в случай на спешна нужда от изглаждане на имидж, кампания, реклама, било то в случай на истинска имиджова криза, било то – просто да се поддържа добра имиджова форма. И за „лечение“, и за „профилактика“, една медийна доза от отец Теодор винаги вършеше работа. Донякъде тоя образ на човеколюбив християнин, грижещ се за другите, за децата, за болните, дрън-дрън, беше създаден от медиите и умилкващите се около него политици, точно за да си го имат и да си го ползват, когато им потрябва. Не липсваха случаи. А обикновените хора го обичаха, защото им даваше лесен достъп до „опрощение“ – даваш пари, чистиш си съвестта, дори не ти се налага да виждаш страдащите, на които помагаш – знаеш, че добрият отец ще свърши работата. Страдащите не са приятна гледка. Спи спокойно. Можеш да се върнеш към живота си в грях, опрощението идва на промоционални пакети. Плюс това е добре да знаеш, че има добро в света, в човешко лице. Той съществуваше, за да успокоява хората, че има все пак добро. И той беше най-лесно смилаемата формула – отец=добър (обратното на грешник=лош, работи за отбора на анти-злото), помага (за разлика от всички други)=добър, работи с деца=направо светец, предлага лесни образи, като книжка с картинки – този е добър, този е лош, няма какво да го мислиш, не те кара да се замисляш, при него всичко е черно или бяло, добро или лошо, няма нюанси, няма сложнотии, няма много реалност, оставяш грижите си.