Разкриха тайната на Стоунхендж

Констатациите помагат да се обясни част от дългогодишната мистерия на археологията - какъв ефект са имали древните обекти и сгради, като каменни кръгове, погребални камери и древни храмове, върху звуците.

Огромните изправени камъни във външния кръг на Стоунхендж действат като усилвател и причиняват ехтене, за да подобрят речта и музиката в церемонии, провеждани хиляди години преди появата на съвременната акустика. Това показва ново изследване, за което съобщава "Лайф Сайънс", цитира "Монитор".

В случая на Стоунхендж, който е построен преди около 5000 години в равнината Солсбъри в Югозападна Англия, "усилването е подпомагало речевата комуникация, а реверберацията (отражение на звукови вълни в затворено помещение или ограничено пространство) е подобрявала музикалните звуци", пишат изследователите. Изследванията им се основават на подробни проучвания на геометрично точен мащабен модел с размер1/12 от размера на Стоунхендж, както вероятно е изглеждал и звучал по време на разцвета си, преди около 4200 години.

Водещият изследовател Тревър Кокс, професор по акустично инженерство в Университета в център "Селфорд" край Манчестър, Англия, и колегите му, са прекарали няколко месеца в изливане на мазилка, смесена с пластмаса, в 3D отпечатани форми, за да изваят общо 157 камъка - около два пъти повече, отколкото са останали днес.

Въз основа на лазерни сканирания на Стоунхендж, моделът включва централната "подкова" на петте най-големи каменни арки и десетки по-малките "сини камъни", които в реалния живот вероятно са били влачени от древни кариери в Уелс, отдалечени на повече от 225 мили.

Въпреки че ефектите на Стоунхендж от реверберацията и усилването са били от голямо значение, Кокс каза, че те не изглеждат основната причина, поради която Стоунхендж е построен.
Техниката вече може да се използва в подземни погребални камери, а екипът му се надява да разгледа по-нататък акустиката на Пръстена на Бродгар, стоящи камъни на шотландските Оркнейски острови, и неолитните каменни кръгове в Португалия и Испания.

Кокс подчертава значението на точното пресъздаване на Стоунхендж, както е изглеждал около 2200 г. пр.н.е., за да може екипът му да научи как е звучал по това време. Те измерили нивата на звука на множество места около моделния паметник, както в рамките на външния каменен кръг, така и извън него, използвайки много високочестотни звуци, за да компенсират неговата миниатюрна скала - 12 пъти по-голяма от честотата на конструкциите, 1/12 от нормалния им размер. „Такива техники се прилагат от 30-те години на миналия век за мащабни модели на концертни зали и оперни театри, но те никога досега не са били използвани върху модел на Стоунхендж“, каза Кокс.

От решаващо значение е, че моделът паметник включва и пълен външен кръг от 30 изправени пясъчни камъни и техните прегради, наречени "сарсени" ("сарацини") - средновековно английско име за арабски мюсюлмани, което е започнало да се използва за всичко, което се смята за езическо. Днес във външния кръг са останали непокътнати само 17 сарсенови стълбове и седем прегради, а неотдавнашни изследвания сочат, че те вероятно са били добивани наблизо.

Работата по новия модел също така дава по-голяма оценка за това колко много работа е вложено в изграждането на оригиналния Стоунхендж. "Поставянето на камъните отнема няколко часа в мащаб от 1 до 12. Можете ли да си представите реалния размер на тези неща и да ги преместите? Това е просто невероятно", коментира проф. Кокс.