Днес насред голото поле могат да се видят само основите от стари зидове, които местните наричат Потопената църква.
И първият, и днешният храм са съградени с дарения на местното население и ктитори. Но основният дарител на новия храм е Община Павел баня, която осигурява за градежа и общински терен.
В средата на миналия век в България започва ударно строителство на язовири и ВЕЦ-ове. В изграждането на язовир Георги Димитров, известен днес като Копринка, се включват бригадири от цяла България.
Нов храм на името на Свети Атанасий ще освети утре Старозагорският митрополит Киприан в село Виден, община Павел баня. Това съобщи за БТА Йорданка Енева, зам.-кмет на Общината, която е поела и ангажимента да бъде кметски наместник в селото.
Във Виден, което се намира на два километра от прочутото с минералните си води курортно селище Павел баня, сега постоянните жители са 37, всички пенсионери, и всички са поканени на църковния празник. Има само трима ученици и всеки ден ги извозват до училището в Павел баня. Единственото семейство чужденци е от Русия.
По инициатива на местните хора и Община Павел баня през 2006 г. започва градеж на нова църква, проектът е бил подарен от казанлъшкия архитект Борис Георгиев. Иконостасът е дело на майстор-резбарят Иван Бубев, а иконите - на мъглижкия художник Румен Рачев. От стария в новия храм вече са пренесени реставрирани шест големи царски икони и десет по-малки. Големият полюлей насред храма е закупен от Украйна.
Свети Атанасий става патрон и на новия Божи дом.
През 60-те години на миналия век каптираните от река Тунджа води заливат района и хората са изселени от Виден, а храмът е потопен. Двете камбани от камбанарията и църковната утвар са пренесени и съхранявани в църквата Рождество Богородично в Павел баня.
До завиряването на язовир Копринка в село Виден са живеели над 1000 души, припомни пред БТА Йорданка Енева. От онези години е останала и полуразрушената сграда на бившето Специализирано логопедично училище, което е закрито и не действа.
Първата православна църква във Виден, тогава известно с името Курухимитлий, е осветена през 1854 г. след двадесетгодишна работа на майстори от Дебърско, свидетелстват църковните архиви. Била е изписана от казанлъшкия зограф Петьо Ганин. Майсторите зазидали в дуварите празни глинени гърнета по сложна схема, така че кухините перфектно да отразяват църковните песнопения. Църквата си имала и балкон. В празнични дни там се разполагал хорът.
Селото в полите на Средна гора е известно от векове и живописно описано в един от разказите на Чудомир. Намира се непосредствено до пътя Казанлък-Калофер и в него са живеели заедно българи и турци, описва прочутия разказвач Димитър Чорбаджийски. Разположено е близо до мястото, където река Тунджа се влива днес в язовира.
Тази вечер, преди освещаването на храма владиката ще отслужи молебен сред останките от първия храм. За миряните утре църковното настоятелството е приготвило курбан от две овце, които ще бъдат ритуално заклани.В началото на Светата божествена литургия утре за първи път след 66 години старата църковна камбана ще огласи околността на Виден.
)