Владислав Андреев от Националната следствена служба: Прокуратурата не е фигура от някаква игра, за да се забавляваме с нея

- За близо 20 години първо се премахна дознанието, след няколко години отново се възстанови, като се въведе фигурата на помощник-следователите, а после дознанието беше прехвърлено към МВР, дейността на помощник-следователите беше прекратена.

- За същия период бе създадена Национална следствена служба при МВР, след няколко години беше отделена от МВР, после беше трансформирана в Специализирана следствена служба и отново възстановена като Национална.

- През 2005 г. за разследване от следователите бяха предвидени едва 3% от формулираните в НК престъпни състави.

Владислав Андреев от Националната следствена служба коментира натиска върху прокуратурата отвън. По думите му следствието е част от прокуратурата и затова и за него трябва да се говори.

За да подплати думите той дава няколко примера:

И подозира, че текат неприкрити опити за налагане на определени политики и визии, касаещи нашата система.

Тук мога да споделя и собствения си опит, защото лично преживях този момент. Близо 800 помощник-следователи, подготвени и квалифицирани, бяха съкратени и изпратени към бюрата по труда.

"Виждам радикализирани действия и политическа реторика, съпроводени с езика на омразата, с поставяне на етикети и епитети, с отправяне на обвинения към нас. Чухме призиви за изчистване на Прокуратурата и „реподбор“, а по същество „лустрация“ на прокурори. Всеки един от нас може да си отговори какво общо има това с принципите на правовата държава и демократичните идеи. Дебатът за независимостта на държавното обвинение стана различен: от експертен се превърна в партиен, медиен, уличен", заяви следователят.

"Не виждам как реформа, касаеща прокуратурата, няма да се отрази и на следствието, както и обратното. Защото през годините точно следствените органи бяха припознати като органите, които трябва да бъдат радикално реформирани. Чухме какви ли не идеи в това отношение, преживяхме какви ли не реформи и за съжаление натрупахме горчив опит", заяви Андреев.

"Основният въпрос тук е до какво доведе всичко това – до структура с минимална компетентност и силно редуциран кадрови състав. Близо половината от следователите преминаха на работа в съда и прокуратурата След приемането на новия НПК и особено през последните няколко години, започна да се налага тенденция към възстановяване на част от функционалната компетентност на следователите. Причините за това бяха обективни и са добре известни. И сега няма как да не се запитаме – ако в момента отново се говори за реформи, ще се наложи ли да вървим по същия път и да си задаваме същите въпроси, но по отношение на прокуратурата?", коментира още Андреев.

А образът на тази институция е изграден с тежкия, достоен и твърде често неблагодарен труд на стотиците магистрати и служители, които заслужават дължимо уважение и благодарност за това. Не мога да приема за нормално трудът на моите колеги да бъде обезценяван, дори нещо повече – нападан и обругаван в името на някакви неясни интереси, продължава още Андреев.