Когато говорим за заблатяване на езера
На територията на НП "Рила" не трябва да има коли
Навсякъде по света в националните паркове има режими за посещения,
Първа и незабавна стъпка от страна на управата, е да се регламентира броя на хората,
Доц.д-р Анна Ганева е директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания / ИБЕИ/ към БАН. Тя е участвала в екипа, подготвящ последният план за управление на Национален парк "Рила", който обаче още не е приет от Министерския съвет и се работи по стар регламент. Потърсих я за коментар на скандалната тема от почивните дни затова засиленият поток на туристи ли съсипва красивата ни природа в района на Седемте рилски езера и това ли е причината за наченките на заблатяване на естествените водоеми. Също така я помолих за належащи експертни препоръки към управлението - кои са неотложните първи мерки за опазването на природата край езерата, какви регламенти се прилагат в други държави, които стопанисват световно забележителни природни дадености.
Винаги когато има засилен човешки натиск върху някаква територия, в случая Национален парк "Рила" и то във високата част на планината, се очакват промени в местообитанията, растенията, животните. Присъствието на човека променя средата. В случая става въпрос за масово посещение на една красива местност, в последните години лифтът обуслови още повече хора да се качват горе. Дори самото преминаване на туристите по пътеките влияе по конкретен начин - започват ерозионни процеси, отмиване на почвата и свличането й към езерата. От друга страна негативно влияние има и човешкото безхаберие - въпреки забраните всички сме виждали хора, които мърсят, които се къпят в езерата. Когато има толкова много хора, промяната на естествената среда е съвсем нормален процес.
доколкото разбрах дори има заповед на екоминистъра за ограничаване на достъпа на коли и други превозни средства, извозващи туристи до границите на парка. Те могат да се движат само по установените пътища до границата на природния парк. Колкото по-малко техника влиза в планината, толкова по-добре. Тя безпокои животните, освен че съсипва растителността.
които в определено време да могат да пребивават в НП "Рила". Това е нужно да се съгласува с управлението на парка, на лифта, с екоминистерството и т.н. Важно е да се направи сериозно проучване по колко хора влизат в планината на ден, какво е натоварването и т.н. Тези данни трябва да се съберат от дирекцията на парка. Сигурна съм, че ако се намали малко човешката преса - да не се струпват хиляди хора на ден горе, това ще е първа стъпка към разумното опазване на планината.
Навсякъде по света има регулация в посещенията на красиви природни дадености. Всички, които гледат световните предавания за природата, могат да видят какви са правилата на природните паркове. Моя позната наскоро се върна от сафари в един резерват в Африка, Кения и разказа, че 4-5 месеца предварително се правят заявки и планове кой ден по колко хора ще бъдат допуснати там. Туристите са придружавани от рейнджърите и имат право да присъстват само определено време на територията на парка. Групата на моята позната закъсняла с 15 минути и всички са били глобени с по 200 долара затова. Навсякъде има строги порядки и ние, когато отиваме в чужбина, ги приемаме. Но в България не спазваме правила, не сме отговорни към заобикалящата ни красива природа в родината ни.
не само Рилските, а и Власинските например, както и различни промени в натурата, трябва да отчитаме и много други фактори, освен човешкото присъствие. Има си и естествени процеси като наример заблатяването на езерата. Те са свързани с температурата, с растителни естествени промени в езерата и т.н. Но във всички случаи човешкото присъствие спомага за ускоряването на тези процеси.
правила за поведение и т.н. Крайно време е да се въведе строг регламент и у нас затова колко хора могат да се качват в планината на ден, в кои периоди от време, да се ограничават посещенията в определени периоди, за да може планината да си почива от хората. Всички трябва да си даваме ясна сметка, че планината не е градски парк. Във възвишението има ценно биоразнообразие и за да му се радваме, трябва да го пазиме. Според мен решението на проблема е да се регулира броят на хората, които се допускат до масива и много строго спазване на правила - колко време да стоят там и т.н. Това би дало добри резултати занапред.
)