Хотелиери пострадаха от отлива на чужденци. Могат ли българите да спасят родния туризъм?

Безплатните чадъри и шезлонги

Лятото в цифри

Румънци спасяват сезона на Албена и Балчик

Спокойно лято без навалици

Туризъм за родно потребление

Албена, Сн. Novini.bg

Ботаническата градина в Балчик, Сн. Novini.bg

В крайна сметка цените на шезлонгите и чадърите и у нас бяха рязко намалени, на места дори не се таксуваха.

Два шезлонга и един чадър на някои места бяха 6 лв, на други 5, на Шкорпиловци – юг дори безплатни.

И настоя, че концепцията на презастрояване и хотели, които са лишени от основата на местния туризъм, е обречен на провали тогава, когато се случват подобни извънредни ситуации като пандемията.

На румънците им е удобно да летуват по Северното Черноморие и заради това, че то им е сравнително близко.

Пред Novini.bg той каза, че от COVID-19 са пострадали предимно големите хотели, които работят на принципа all inclusive с ниско бюджетни туристи на чартърна основа.

Разстоянието също е било определящо в избора на място за почивка, отбеляза Драганов.

Синеморе, Сн. Булфото

Така румънците се превърнаха в спасителния пояс за бранша по северните курорти. Германски и английски туристи през август са по-малко. Появи се информация, че Албена вече е изпратила последната група германци. Нови чартъри не се очакват.

„Като цяло за целия период май-септември очакваме около 7 милиона пътувания на българи в страната. От които голямата част 4,6 милиона са такива които са за петък, събота, неделя. Другите са средноседмични“, коментира доц. Румен Драганов.

Туризмът се оказа един от засегнатите сектори заради COVID-19. Докато хората умуваха да пътуват ли в условия на пандемия и къде, държавите ту затваряха, ту отваряха границите си, въвеждаха се задължителни PCR тестове, карантинен период и хотели за заболели и други мерки, които допълнително утежниха ситуацията на бранша не само у нас, но и в цял свят.

COVID-19 е един добър урок, че туризмът е семеен бизнес. Туризмът не е индустриално предприятие тип „Кремиковци“. Туризмът е подпомагане на местната икономика. Пандемията даде да се разбере, че пазарът трябва да държи на родния потребител, а не само да търси чуждестранните туристи. Това са част от заключенията, които направи доцент д-р инженер Румен Драганов, член на Контролния съвет на Националния борд по туризъм.

Балчик пък привлича с това, че исторически е свързан с Румъния. Там се намира архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“, създаден като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска. Балчик е бил окупиран от Румъния след Междусъюзническата война (1913 г.).

Бившият министър на туризма Николина Ангелкова се бореше за по-ниската цена на чадърите и шезлонгите по морето. Дори на сайта на министерството в началото на сезона бе качена информация с цените. Защото всяко лято скъпите плажни принадлежности отблъскваха българите. Винаги се даваше пример с Гърция, където срещу едно кафе/фрапе получаваш безплатно място на плажа.

В Албена и Балчик усетиха сериозно удара след COVID-19. Разчитащите повече на чуждестранни туристи курорти трябваше да спасяват сезона, като разчита предимно на румънците. Северните ни съседи са основната група почиващи и на двете места, показа проверка на Novini.bg

В България бизнесът пострада от спада на чуждестранни туристи. Имаше голяма борба за субсидирането на чартърните полети, но въпреки усилията някои хотелиери обявиха летният сезон за провал. Други пък се ориентираха бързо в ситуацията и решиха да се възползват от привличането на българи.

Разходка по Черноморието ще потвърди думите на Румен Драганов, че българите търсят спокойствието. Затова и не малко от тях се престрашиха тази година да отидат до Слънчев бряг – курорт, придобил славата на място за купони. В резултат на по-малкия брой чуждестранни туристи по морето има и по-малко навалици. Според Драганов това да възможност да се обърне внимание и на културната страна на българските курорти като Старинния Несебър или Стария Созопол. Същото е и положението с Двореца Балчик, който се радва на висока посещаемост.