За една демокрация да питам…

***

... на какво се надяваме?

Ама то беше хубаво времето и ми беше паднала дългата почивка—таман за Гърция си беше, те изборите и без мене могат да минат!

А сега—обратно към тълпата:

За една демокрация питам…

ПРИ:

Сам ще си отговоря на въпроса: не, не ви е хрумвало. И не, не ви интересува. Не съм сигурен обаче, че ви искам точно вас при взимането на решения в тая „нова“ демократична държава, която ми обещавате.

избирателна активност на Евроизборите: 33%; и
избирателна активност на балотаж за местни избори: малко над 40%...

А за това какво мислите за факта, че някой може да си изпусне нервите и просто да не може повече да понесе заобикалящата го среда, особено в напрегнати моменти—мисля, че поведението ви говори вместо вас.

В такъв случай, мисля, че и протестите могат да минат без тебе.

Видяхте ли израженията на лицата на двете деца на задната седалка? Потресохте се, нали? А знаете ли кой ги е видял съвсем отблизо—от няколко сантиметра? Побеснелите протестиращи. Които обаче, за разлика от теб, не са се трогнали.

Върнете се и го прочетете пак… 1. отговорността е изцяло на лицата, които са организатори на незаконните действия. 2. понеже те категорично не спазват закона, полицията им се е разсърдила и ги е оставила сами да си пазят около тях си.

Докато не сте ни върнали изходните визи.

Друг въпрос, който не ми дава мира и той вече не е към протестиращите, а към всички:

Е…

Значи, ако си упорит в НЕзаконието си, те оставят сам да си отговаряш за каквото там си правиш с аверите.

И накрая:

Изразяването на политическата ти воля започва на улицата и площада? Правилно ли предполагам, че голяма част от вас, когато пак дойдат избори, ще има нещо друго, по-важно за правене? А, за какво тогава се пънем днес и се нападаме едни други?

Как в очите ви тя е виновна, а вие сте невинни; обстоятелствата и нервите ви оправдават, а нея – не?

Как ще подхождате към съгражданите си, ако утре някой от вас се окаже в позиция с власт?

Мога сам да си отговоря и на този въпрос.

Мхм… сигурно. И децата на задната седалка—сигурно и те така.

Наказанието ѝ беше ли справедливо, според вас?

Последвалите реакции са не по-малко притеснителни. Пак се запя старата песен, когато жена е била нападната: „търсила си го е!“; „сама си е виновна!“

Правилно предполагаш.

Така ли?

Тези деца, предполагам, утре, като пораснат, мило и драго ще дават, за да работят рамо до рамо с вас—за една по-добра България, нали?

Хора… Тери Пратчет нямаше да може да го измисли това. От Гилдията на крадците се плеснаха по челото, невярвайки на видяното. Но пък имат идея!

Четеш и се чудиш аз дали подкрепям протестите? Аз винаги съм подкрепял протестите навсякъде по света. В България. В много, много от тях съм участвал (още преди да стане модерно). А, как мислиш—дали подкрепям тези протести? Такива протести? М?

Ще се върнем след малко на тълпата, на „протестите“ и „резултатите“, но преди това искам да обърна внимание на нещо друго.

„Заради категоричния отказ на организаторите да спазват изискванията на закона, СДВР не осигурява провеждането на тези нерегламентирани мероприятия. Отговорността за това е изцяло на лицата, които се самоопределят като организатори на незаконните действия и на тези, които нерегламентирано блокират пътни кръстовища“.

Никой не си избира да живее при липсваща демокрация.
Никой не си избира да живее при липсващи закони и корупция.
Никой не си избира да живее в хаос и безредие.
Никой не си избира да живее в лошото.
Но това, което МОЖЕШ да си избереш обаче, е самият ти да не бъдеш степен дивак.

Повръща ми се, когато чуя, че на протестите има чугунени кагебейци, които крещят срещу ЕС и говорят за излизане от него. Как се оказват винаги около Радев, Манолова и т.н. не ми се коментира. То е ясно, че си се намират едни други с цел. Червените петолъчки им дрънкат в главата.

Много отдавна съм писал комедийни радиопиеси за Националното радио. Такъв сценарий и така формулиран текст, сигурен съм, щеше да ми спечели уважението на редакторите и да ми осигури възхищението им. Но уви—фантазията ми никога не стигна тази висина.

Но не искам и да си помислям, че тези могат да излязат победители. Ако ще протестирате, моля—филтрирайте ги. Ако мислите, че ви чака чудесно бъдеще в Евразийския съюз, значи всичко, което си говорим, е просто безсмислено, стискаме си ръцете и ако се окаже, че сте мнозинство… така да бъде—оставяме ви България, да си я правите 16-а република, а ние… ние явно ще се изнасяме.

Разбирам идеализма. По време на протестите от 2013 г. полицията не беше така дружелюбно настроена, плюс това тогава разни партийни функционери изпращаха допълнително свои привърженици да се бият с протестиращите. Беше тегаво и десетки хиляди от нас се надъхаха и излязоха. Но дори тогава не можехме да си позволим да протестираме през работно време. Защо ли? Защото храната и тогава беше с пари, а аз например, съм много старомоден към разбирането да искам да се храня. А и тогава, както и днес (освен ако не съм пропуснал нещо), даваха пари, срещу работа. След това ходехме да протестираме. И ето ни отново—седим върху въпроса от битовизмите: вие, докато протестирате, кой ви плаща заплатите? Или по-важното: ако не ви плащат заплати, как се справяте с живота? Мама и тате? Наследство от баба? Някои от вас са си шефове сами на себе си, фриленсъри, собственици на фирми, добре. Но много от вас—не са.

С всеки изминал ден все повече случки карат хората, които са „на везните“ за или против протестите, да се отвращават и да се обявяват категорично против. Как мислите—как действа на общата картинка образът на побесняла тълпа, която напада жена и двете ѝ деца?

Хрумвало ли ви е, о, безгрешни и съвършени люде, нивга не извършвали дело неразумно в живота си, че всеки един човек (именно защото е просто човек) рано или късно има праг, след който вече му кипва? Възможно ли е, според вас, демократски люде, след кой знае колко и какви перипетии през последния ден, седмица, месец, една жена просто да си каже: „е, не… не мога повече! и тук! Пак!“ И след това просто да си каже, че няма да се обръща, че няма сили, че нервите и вероятно сънените, изморени деца, искащи нещо на задната седалка, са вече взели превес, че просто няма сили да се съобрази ОЩЕ веднъж със ситуацията? Ремонтите са навсякъде! Движението е затруднено. Има протести, разкопани улици, некадърни шофьори, които се бият помежду си от яд и нерви, завират се броня в броня, никой не регулира трафика… И си е казала, че ето сега… сега, тази вечер, може би едни българи към други българи могат и да проявят разбиране. И може би, просто може би да ѝ улеснят живота и да я пуснат? Или пък дори да е подходила по-агресивно – с клаксон към тълпата, защото нервите ѝ не са издържали и са се скъсали в този момент?