Психолог: Трябва да върнем живота си от онази точка, в която го замразихме

Социалната изолация ни сближи

Трябва да се вгледаме и в ползите от времето на пандемията с коронавируса

"Ползите са от това да си научим урока в тази ситуация Ц този урок е един от най-сложните, от най-трудните в новата ни история. В близката ни история сме преминавали през различни кризи, но дотолкова свързани с физическото оцеляване не сме преживявали", смята тя. "Ситуацията ни накара да оценим колко сме свързани в този свят - другата полза от вредата Ц да оценим колко сме свързани със света", е категорична доц.Рангелова. "Да оценим глобализацията с всичките й плюсове и минуси. Тя се появи и в условията на пандемията Ц за добро или за зло. Не можем да искаме да сме вътре в нещата, когато те са хубави, приятни розови и да не сме там, когато стане нещо със знак минус. Ние сме там и в двата случая. Пандемията от коронавируса е един повод, достатъчно сериозен, да размислим, да осъзнаем реалността - новата нормалност", смята експертът. "В новата нормалност - обстановката оттук нататък, с каква нагласа на нашата психика трябва да вървим и да продължим да живота си. Как да се настроим, за да преодолеем проблемите?. Мисля, че в месеците на по-голяма физическа затвореност много хора са отворили очите си доста по-широко и това всъщност ни е подготвило да живеем за след това. Въпреки че не знаем какво е "след това". Сега предполагаме, че няма да е чак толкова безгрижно, лекомислено понякога поведение Ц което не е чак толкова лошо в едни определени ситуации. Спонтанността във взаимоотношенията вероятно ще пострада. Така трябва да действаме, за да продължим - да сме активни в това, в което сме обичайно активни. Да върнем живота си от онази точка, в която го замразихме. Активността във всяко отношение е препоръчителна Ц да се продължи умението да се грижим за физическата си кондиция и за емоционалната", е категорична доц.Рангелова. "Защото, ако друго не научихме, поне трябваше да разберем верността, достоверността на популярната мисъл на Шопенхауер: "Промяната е единственото постоянно нещо". И да се опитваме да живеем с тази мисъл - с готовността да се променяме. Полезен ефект от всичко преживяно досега е, че има и друг полезен ефект Ц новите научни търсения, изследвания Ц новата научна продукция. Това дава нов тласък в науката и в практиката за човека. И за живота въобще", каза в заключение доц. Анелия Рангелова.

"Първата реакция за всяко изненадващо събитие е емоционална и след това идва моментът на премисляне и вземане на решения. Първата ни емоционална реакция градира Ц тя беше от едно стъписване,през шок,който дойде тогава,когато стана ясно, че вирусът вече е на наша територия", припомни тя. "След това започна разнообразно тълкуване от хората на това, което реално се случва. Хората се разделиха видимо на две по отношение на адаптационните им възможности", смята доц.Рангелова. "Едните си останаха в страха от промяната.При тези хора всяка една промяна предизвиква страх. Те не могат да приемат възможността за промяна като нормална. За тях оставането в статуквото е едно защитено място и те искат да останат там. Те дълго време са в една фаза на отричане", отбеляза тя. "Има и група, които са в другата крайност Ц те са пристрастени към новото. Те имат широк диапазон, богат репертоар от адаптационни поведенчески механизми. При тях фазата на отричане бе по-кратка. Те наблюдаваха, мислеха, доверяваха се на опита, който имат", изтъкна психологът.

Кризата с COVID-19 е породена от нещо малко и невидимо, но с много силен отзвук в целия свят,с отражение на хората с едно степенувано емоционално реагиране. Това каза в интервю за БТА докторът по психология,доц. Анелия Рангелова от Плевен, помолена да коментира как се е отразила кризата с коронавируса на психиката на хората.

Друго, което се наблюдава според нея е промяна Ц странна Ц парадоксите във времето на пандемията. "Едно на пръв поглед драматично социално разделение, изолация, физическа, като че ли ни сближи духовно. Оценихме другия като един много важен в живота ни човек Ц не всички, но важните в живота ни хора ги оценихме, защото те всъщност бяха най-достъпните ни във времето на изолацията. Социалната изолация ни сближи", е категорична Рангелова. Според нея другият парадокс е свързан с онлайн обученията при малките деца. Като педагог по професия тя е убедена, че това, което допреди 13 март беше укоримо, и дори забранено - да стоят с часове децата пред таблети, компютри, телефони -в един момент стана задължително, защото там протича учебен процес. Действително вече можем да се насочим на този етап на развитие на ситуацията с пандемията към ползите от нея, коментира доц. Рангелова. "Трябва да видим в новите условия това, което можем да вземем от месеците в условия на извънредно положение. Някои вземат опита, някои Ц не успяват. Опит вземат хората, които са научени на това, които размишляват, анализират, имат осъзнати избори в критични кризисни ситуации", посочи психологът.

Според доц.Рангелова хората са се разделили в началото на коронакризата на такива, които повярваха на авторитетите и спазваха всички правила, и друга група Ц на силно недоверчиви, дълго време отричащи, т.е. те се страхуваха да признаят, че има промяна след появата на коронавируса и пандемията. "Много се доверяваха и на конспиративни теории, което не им помогна за по-добрата поведенческа стратегия за адаптация. Те имаха бурни емоции, едно бурно отричане /"Някой ни лъже!","Някой иска да ни отнеме свободите","Някой мародерства с нашата свобода"/. Това поведение може да се обясни със страх, който много лесно преминава в гняв. Гневим се на всички онези, които се опитват да ни докажат, че има основания за тревога и ние трябва да променим поведението си, колкото и да не ни се иска това", подчерта доц. Рангелова.