"Ние сме поколение, напълно изгубило вяра в системата. Хората се борят за прехраната си", казва Коста Блек, на 30 години, който бе арестуван при демонстрациите и е загубил работата си в ресторант заради въздействието на пандемията върху икономиката. "Лидерите ни вече не работят за нас, не им пука за нас", казва той.
"Правителството наруши обществения договор, че във време на криза ще се грижи за тях", заяви 27-годишният Орен Елгар, компютърен специалист, излязъл на демонстрация в Ерусалим.
"През март и април израелците разбраха, че ситуацията е сложна и бяха склонни да я приемат, защото усещаха, че правителството прави всичко възможно", казва Йоханан Плеснер, директор на Израелския институт за демокрация.
"Сега усещането е, че правителството вече не се бори с кризата, нито от икономическа, нито от здравна гледна точка", изтъква той.
Когато броят на заразените започна да намалява, премиерът се появи по телевизията на 26 май, за да се похвали с успеха си. "Пийте по една бира. Забавлявайте се", каза той. И много израелци направиха точно това.
Макар протестите да не са достигнали още мащабите на тези от 2011 г., когато високите цени накараха стотици хиляди хора да излязат на улиците, броят на демонстрантите се увеличава.
Нетаняху разкритикува демонстрантите, като написа в Туитър: Не тласкайте страната към анархия, насилие и атаки срещу полицаите.
От социологическо проучване от 12 юли на Израелския институт за демокрация става ясно, че 29,5 процента от израелците вярват, че 70-годишният Нетаняху ще се справи с кризата. За сравнение, през април те са били 57,5 процента, а през юни - 47 процента.
Най-голямата криза
Развявайки знамена пред резиденцията на премиера в Ерусалим, демонстрантите са предвождани от млади хора, които имат смътни спомени за предишните лидери на Израел (Нетаняху е премиер от 2009 г.), но искат оставката му.
"Тези, които израснаха при управлението на Нетаняху се питат защо няма пари, с които да се погрижим за икономиката си сега, когато преживяваме най-голямата криза, с която сме се сблъсквали", заяви бившата депутатка Став Шафир, лидерка на протестното движение през 2011 г.
В продължение на два месеца мнозина израелци всяка вечер гледаха по телевизията как премиерът Бенямин Нетаняху отправяше предупреждения и съобщаваше нови информации за новия коронавирус и наложените карантинни мерки, коментира Ройтерс.
Впоследствие обаче случаите на заразяване се увеличиха, а от социологическите проучвания стана ясно, че доверието към Нетаняху намалява. Срещу него започнаха демонстрации на национално ниво заради състоянието на икономиката, засегната от коронавируса.
Израел, с население от 9 милиона души, регистрира 68 хиляди случая на заразяване с коронавирус, 75 процента от които след карантината, и 497 смъртни случая. Сега Израел е в "червения списък" на страните, на чиито граждани е забранено да влизат в Европейския съюз.
Критиците обаче казват, че Нетаняху, който обикновено получава високи оценки за икономическата си политика, изглежда е загубил интерес да се бори с кризата и не е успял да изработи ясна стратегия за излизане от първата карантина. Обещаната финансова помощ все още не стига до хората заради бюрократични спънки, сигнализират компаниите.
Някои израелци смятат, че Нетаняху се е фокусирал върху плановете за анексиране на части от окупирания от Израел Западен бряг. Други са на мнение, че вниманието му е ангажирано с обвиненията в корупция срещу него, които той отхвърля.
Нетаняху не приема критиките. По въпроса със забавянето на финансовата помощ, той написа миналата седмица във Фейсбук: Парите са напът. Ще продължим да се грижим за всички израелски граждани и скоро ще съставим нови планове.
Според Плеснер все още не е ясно какви ще са дългосрочните последици за Нетаняху. Най-скорошните социологически проучвания сочат обаче, че неговата партия Ликуд би спечелила на избори само 31 места в 120-местния парламент, с пет по-малко от тези, които има сега. Други десни партии биха подобрили резултатите си.
Голям брой ограничения бяха отменени, за да се съживи бизнесът, но безработицата достигна 21,5 процента и очакванията са, че тази година икономиката ще се свие с шест процента. Проучване на Централния статистически институт показа, че 55 процента от израелците се опасяват, че ще им е трудно да си плащат сметките - по време на карантината процентът на хората с такива притеснения бе 46.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)