Стремим се към първо място по тъпотия!

...

Аз им казвам, че аз съм виждал, мой близък е болен и в болница, не просто под карантина.

Какво остава тогава?

COVID-19 може да ги порази, те пак ще отричат. Умирайки, с пяна на уста, ще твърдят, че е измислица.

Другата крайност са отчаяните и глупавите. Бразилия, например, и… ами България. Съжалявам.

Как тогава да им обясниш, че Швеция трябва да бъде разглеждана като лош пример? Че първите реакции на Холандия трябва да бъдат гледани като лош пример? Че САЩ и Англия трябва да бъдат сочени като лоши примери?

Можем ли да вземем превес? Не. Те са повече от нас. Можем ли да ги убедим, че не са прави? Не. Виж няколко абзаца по-нагоре. Имаме ли инструменти да им въздействаме? М… по-скоро не.

Не вярвам, че го правят от лошотия и искат да навредят на другите умишлено. Поне не в случая. Но са прекалено самоуверени в глупостта си. И са опасни.

Носете маски, избягвайте струпванията, когато ви е възможно, карайте близките си да го правят, но не им викайте, не ги обиждайте, не ги обвинявайте – това има отрицателен ефект.

Примерите са безброй много, но никой не желае да си вземе поука. Така де – никой от твърдоглавите. Те казват: „някой да е виждал болен? Не е виждал. Значи ни лъжат!“

Резултатът е това, че от държава за пример с перфектно справяне с корона-кризата, сега сме в черния списък и, по стара нашенска традиция, скоро ще почнем да копаем дъното.

Твърдоглавият панически се страхува, че ако признае, че е сбъркал за едно нещо, ще го разбият от критики за всички неща в живота му.

Те продължават да не носят маски, продължават да обиждат хората с маски, продължават да се завират в другите, да им кашлят в лицата, продължават да показват „интелект“ чрез агресия. Те няма да спрат.

Това се случва само в два случая: когато обществото е прекалено изстрадало, глупаво и отчаяно, за да се връзва на глупави приказки; или когато е прекалено презадоволено и мекушаво.

дали да им се връзва или да слуша разума. Какво обаче да се прави, когато по-голямата част от „публиката“ обича да вярва в конспирации, рептили, кемтрейлс, световен заговор, 5G-отрови и чипиране чрез ваксини…?

Колкото и примери да се дават на твърдоглавите, те няма да си променят мнението. Една от причините е много проста: мисълта им не е в състояние да върви, както при повечето хора – едновременно в различни посоки, а може да се движи само праволинейно. Което води до това, че, ако се усъмни в правотата си за ЕДНО нещо, твърдоглавият се плаши, че трябва да подложи на съмнение всичките си вярвания, решения и мисли.

Не ми е толкова лесно да махна просто с ръка и да кажа: „да си трòшат главите, който оцелее – оцелее!“ Първо, защото те разболяват невинни хора – събират се, заразяват се, после сеят вируси навред. И второ, защото те са българи, а не ми е толкова лесно да махна с ръка и да ги отпиша, макар че те нямат никакви скрупули да направят това с мен и други. Аз вярвам в личния пример, не отписвам хора просто ей така.

Те ми отговарят, че лъжа. Че съм част от световната конспирация, от конспирацията за точене на пари и т.н. Ами… направихме 360 градуса и пак стигнахме до същото тъпоумно положение, в което трябва да обясняваш, че еднорозите не са розови или черни, защото еднорози не съществуват.

Властта и хората с решенията в момента се лутат между: 1. Какво казва науката и какво, на теория, е най-добро; 2. Какви са пораженията по имиджа им; 3. Колко може да понесе още населението, имайки предвид, че е съставено главно от твърдоглави?

Да вършим нашата част от „работата“ и да се надяваме на благоприятно развитие. Прави каквото трябва, пък да става каквото ще. И да се молим, когато създадат ваксината, да я направят задължителна. Ама ЗАДЪЛЖИТЕЛНА задължителна! Със строги санкции и контрол.

Мекушавостта е и в мозъка. Едната крайност са САЩ и Англия – прекалено презадоволените общества, за които се казва: трудните времена раждат силни лидери, силните лидери създават лесни времена, лесните времена раждат слаби хора. Те са стигнали до точката със слабите хора. Слаби в главата.

От другата страна са разни шоумени, кандидат-политици, лекари (обещах си да не правя сравнения с д-р Менгеле… няма да правя сравнения с д-р Менгеле… няма), които биха използвали всяка една ситуация, за да си направят реклама. Лекарите стават популярни с „непопулярното“ си мнение, медиите започват да ги цитират, стават известни. Известни = повече пациенти. Реклама, която никакви пари не могат да купят. Пишман-политиците и „народняшките“ лидери правят същото, само че те искат повече внимание, за да си рекламират бъдещите напъни по изборите.

Разбирате, че твърдоглавите, в такъв случай – без значение колко голяма маса са – не трябва да бъдат оставяни да взимат каквито и да е било решения. Тук се появява една от основните пробойни на демокрацията – как да лишиш от свободно слово човек, който със словото си вреди и потенциално може да убива? Да… демокрацията може и да е най-добрата, но далеч не е съвършена система.

Те са едни малки нагли тръмповци и болсонаровци. Ето го „геният“ на Болсонаро: първо твърди, че вирусът е измислица, после се разболява, а за капак си нарушава карантината и излиза, за да сее зараза. Но, както съм казвал и преди: всеки народ си заслужава и съдбата, и управниците. Ръбове, като Болсонаро, виреят там, където твърдоглавите надделеят (числено или по сила) над нормалните.