Румен Гълъбинов пред novini.bg: България постигна целите си за евросредствата и тяхното съотношение в грантове и заеми

В периода 2021-2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти (с около 13,3 млрд. евро) повече спрямо пакета за текущия период (2014-2020 г.). С икономиста Румен Гълъбинов разговаряме положителна ли е тази новина, затова дали тези пари са сигурни, за какво ще се дават, кой ще контролира харчовете им?

Все повече ни обръщат внимание да участваме в проектите със собствени средства. Ако преди тези планове сме изпълнявали с 20% наше участие и 80 на сто с пари от ЕС, то вече това съотношение ще се промени 30:70, 40:60. Ще дойде време, когато тези пропорции ще са 50:50, както беше по проектите на "Плана Юнкер".

Като, разбира се, това е един нов начин на финансови инструменти и стимули, които ЕК ще продължи да използва както спрямо бюджет 2021-2027 г., така и за възстановителния фонд от коронакризата. Постепенно ЕС ще започне да предоставя финансиране. В началото беше поискал поравно - 375 милиарда евро в грантове и заеми, но пропорцията впоследствие мина в съотношение 52:48. В самите програми за следващия бюджетен период започва употребата на финансовите кредити. Защо? Защото ЕС няма да успее само със собствени приходи и средства да посрещне разходите си, за което допринася в немалка степен и коронакризата. В този смисъл част от средствата на съюза ще трябва да се финансират отвън. Тече дълга дискусия за т.нар. общи европейски облигации, които да се емитират, за да се финансират бюджетния и възстановителния ресурс. Вътрешното разпределение на парите върви освен на директно субсидиране, постепенно към заеми. За да може страните членки да възстановяват заетите суми отвън. Това са новите тенденции в плана за финансови инструменти. Това е свързано и с представянето на наши проекти, планове за развитие.

Колкото повече се увеличават кредитните взаимоотношения, толкова повече се залага и на контрола. От кредитиращите институции, от тези които дават заемите, ще има контрол върху парите, не само от самата държавна администрация, която би трябвало да наблюдава тези кроежи на страните - членки. Заемодателите имат интерес проектите да са жизнени, реални, с добавена стойност, а не да носят само разходи. Имаме много примери с неразумно направени планове, които не бяха създадени така, че да носят приходи и до днес тежат и на държавата, и на общините.

Така погледнато сумите, които отделни държави получават от ЕС, не изглеждат чак толкова големи. По-скоро трябва да се търси тяхното рационално и ефективно използване. Ние имаме шансове да си преструктурираме икономиката по посока на високите технологии. Кризата също ни налага това, тя ни показва, че в бъдеще ще става ясно, че икономиките все по-малко ще зависят от това да се правят работни места в офиси, на терен. Все повече ще се работи дистанционно, с изнесени офиси. Роботизацията и автоматизацията по линия на увеличаване на ефективността, от своя страна ще наложат все по-малко хора да се наемат за вършенето на определени дейности. Много е важно да видим как ще се развие здравната картина, поради коронавируса - дали ще имаме втора вълна в края на годината, откъдето пък ще дойде и едно второ по-плитко дъно от сегашното в световната икономика. Това може да отложи с от 6 месеца до 1 година възстановителният период и той да започне от средата на 2021 година. Така може да се окажем в рецесия с две дъна.