Как глупаците виждат патриотизма

1. Bomb for peace;
2. Бия те, защото те обичам.

„Победата не е в това да убиеш злото, а в това да го превърнеш в добро“.

Второ: мислят си, че имат кауза. Така е много по-лесно, отколкото да им се наложи да се изправят пред голата истина, че са чукундури, които просто си търсят повод да се сбият с някого.

Мнозина в България си въобразяват, че да защитават родния бизнес по морето, например – е патриотизъм, нищо, че и на тях им „свалят по две кожи“ „бизнесмените“.

Та, както казах: не, не смятам, че всички тези слепи патриоти са задължително лоши. Злобни – да. Озлобили са ги, за да станат по-слепи. Гневът те заслепява и ставаш по-лесен за манипулиране.

Така… да разгледаме тъпотията, която стои зад дадените по-горе примери.

Еквивалент на това е:

Не забравяй това, с което започнахме: „Победата не е в това да убиеш злото, а в това да го превърнеш в добро“.

Но… четете внимателно, аз ще се престоря, че пиша това за онази държава, но вие внимавайте—може нещо да ви се стори познато и да го откриете и в тази държава…

Но, разбира се, не забравяй, че сред слепите патриоти все пак си е пълно и с обикновени за**ици. Истински зли хора, които са почти загубена кауза. Научи се да ги разпознаваш и си пробирай битките.

Резултат: държавата, която твърдя, че обичам, отива по дяволите и аз помагам това да се случи, защото сляпо подкрепям, никога не критикувам. Аз я унищожавам, но съм патриот.

„Аз подкрепям всичко, което е брандирано с флага, герба или държавните решения, защото съм ПАТРИОТ, без значение дали са добри/верни, защото аз приемам автоматично, че са. Забравям, че решенията се вземат от хора, подвластни на слабости, като: неумение, временна загуба на разсъдъка, жажда за власт, алчност, некомпетентност“.

Но не забравяй, че те си мислят, че родината им е под атака от външни или вътрешни сили. Те смятат, че държавата е саботирана и има заговор, чието разкриване е тяхно задължение. Рядко ще излязат извън рамките на Фейсбук спор или кръчмарско заяждане, но фактът, че го вярват, ги прави уязвими за популисти, които ги манипулират. Те смятат, че проблемите, корупцията, презастрояването, бедността и лошите неща са: 1. Преекспонирани и не чак толкова сериозни; 2. Измислица; 3. Дори да съществуват, не трябва да се говори за тях, защото развалят имиджа; 4. Абсолютно 100 000% не са ти работа на теб да коментираш и дори да ги споменаваш. Имай късмета пък да си им малко съмнителен в очите и да не изглеждаш като един от тях… да си „чужд“! Дори не е нужно да си истински чужденец, просто да си „чужд“ на тяхната група – в дрехи, културни разбирания, интереси, или просто да нямаш тяхното чаровно излъчване на пън. Тогава пък хептен нямаш право да си отваряш устата по темата. Просто. Нямаш. Право.

Първо: те искат да те набият, защото искат да набият някого, за да се почувстват по-добре. Тъпотията, евентуално бедността им, липсата им на умения, чарът им на дъска за гладене и общото им излъчване на чугунен радиатор ще изглеждат малко по-приемливи за известно време, защото ще са получили прилив на положителна енергия от пребиването на даден човек, което ги кара да се чувстват превъзхождащи.

Други пък, в други държави, си въобразяват, че каквото и да каже президентът им, то е задължително вярно и никой няма право да го критикува. Дори когато е пълна тъпотия. Те не могат да проумеят, че можеш да уважаваш институцията, без задължително да уважаваш личността, която я представлява в дадения момент. Това изключително много важи за крайно-десните в Америка.

Комплексът за малоценност може да бъде видян и в друго ниво, на друго място и проявление на феномена с пресиления сляп патриотизъм. Дори да няма класическа агресия, нападения, крясъци, побой и т.н., дори индивидът само да… да кажем—започне да те отбягва, защото си си позволил да критикуваш нещо „родно“. Той/тя ще те заклейми в съзнанието си, ще те нарече НЕпатриот или родоотстъпник и ти си приключил за него/нея. Край. Ти си един от „ония“… и сега тук има вариация на „ония“—те са „платени“ от външни сили (Сорос е много силен образ тук); или са заблудени; или са тъпанари, които трябва да бъдат игнорирани; или са опасни врагове, изпратени от… и тук започва да става страшно, защото на празното място може да сложиш: „рептилите“, „извънземни сили“, „сили на злото“ и т.н…. и няма да сбъркаш. Тези неща им се въртят в главите, да.

Критиката се приема за агресивна атака и трябва да ѝ се отговори с по-агресивна атака, за да се „убие“. Нещо като „ти ли ще ми кажеш на мене бе! Къв си ти бе, тъпак!“ Принадлежността изисква да защитаваш групата, към която принадлежиш. Липсата на каквито и да е други умения, освен крещенето и евентуално сбиването, лишават индивида, както и тълпата от други ходове, освен… ами освен да се скарат или сбият с някой. Искат да защитават и да са полезни, но как да го направят? Като измислят и патентоват двигател, като създадат прототип на космическа ракета, напишат книга, песен, нарисуват картина или измислят полезен политически модел? Като създадат нещо голямо, с което да помогнат на обществото си и прославят държавата си? Те не могат да го направят.

Моделът за подкрепяне на всичко, което е брандирано с флага или герба, или въобще е „на държавата“ и трябва да го харесвам и (най-вече!) защитавам, се базира на същото нещо, което кара футболните фенове да се бият за името/флага/цветовете/честта на техния футболен отбор. Принадлежността. Няма значение дали отборът (представете си, че всъщност говорим за държавата, а не отбор) е наистина добър, той се защитава все едно е „най-добрият“ и не се допуска никаква критика.

На практика, нека не се заблуждаваме, те са безполезни и някак си дълбоко в себе си, го осъзнават. Те са като котка, която ти носи мъртва птица и си мисли, че прави нещо добро за теб. С крясъци и „защитаване“ на държавата, РОДИНАТА и всичко свързано с нея, те си мислят, че правят нещо полезно.

Не… не смятам, че всички те са задължително лоши и водени от лошотия. От злоба – да. Но не изначално от лошотия. Просто, имайки предвид ограничеността им, те са чудесна храна за онези, които се възползват от тях. Глупостта и невежеството им се използва от конкретни кръгове. Както за бактериите е необходима хранителна среда, така и тези нещастни, озлобени глупаци дават хранителна среда на популисти и некадърни политици и „лидери“, които да ги използват – било за електорат, било за армия за сплашване, било за финансови донори на кампании, било всичко изброено.

Но някои (не мога да преценя каква част) от тях не са лоши хора; и, ако им се отворят очите, ако получат и другата гледна точка, ще се успокоят и ще променят позицията си. Именно те са причината за войната – спечелването им на страната на здравия разум. За тях се води битката, защото един по един идвайки на страната на нормалното, те могат да наклонят везните. Виждате защо тогава пропагандата е толкова силна и защо нелепите истории за нахъсване са ежечасни и ежеминутни и защо сайтовете за пропаганда се множат. Те не могат да си позволят да ги изгубят.

Плюс това (и това не е за подценяване!) те изразходват насъбраната си енергия и фрустрация. Две в едно. Събрани в група, чувстват приток на смелост и ако успеят да набият някого, се чувстват по-малко зле, по-малко страдат от комплексите си, повече усещат прилив на надмощие. Това им балансира мозъка. Или каквото там използват вместо мозък.