"Липсата на ресурси, нови лица, ентусиазъм, вдъхновение и вяра: това са основните източници на проблема", подчертава пред АФП Виталий Шкляров - изследовател и политически консултант, който работи с руската опозиция. "Опозицията в Русия сама не вярва в себе си", обобщава той.
Към други битки
Неорганизирано
Въпреки че много от привържениците на опозиционера се разочароваха от тези пораженчески настроения, някои искат да вярват, че промяната е близка.
За Татяна Становая, основателка на аналитичния център Р.Политик, Кремъл също е обезоръжил опозицията с предложението руснаците да се произнесат за реформата в нейната цялост, а не за всяка поправка поотделно.
Миналата година прокремълските кандидати претърпяха поражение на изборите за местен парламент в Москва, благодарение на системата за тактическо гласуване, приложена от Алексей Навални.
Навални призова също усилията на опозицията да се съсредоточат върху местните избори през септември и върху парламентарните през 2021 г., вместо върху референдума.
Промените засилват също някои правомощия на президента и вписват в конституцията консервативни социални принципи като "вярата в Бог" и брака като съюз между мъж и жена.
Според експерта Татяна Становая сега е точният момент Навални да запази силите си за друга битка. "Часът му още не е настъпил", смята тя.
Според експерти дълбоките разделения сред опозицията и триковете на Кремъл са попречили на всякаква сериозна съпротива срещу амбициозните планове на Владимир Путин.
Според различните социологически проучвания мнозинството от руснаците подкрепят такива социални поправки като индексацията на пенсиите, но не проявяват голям ентусиазъм към политическия компонент.
Основният критик на Кремъл, Алексей Навални, който миналото лято организира в Москва големи демонстрации в подкрепа на произвеждането на свободни избори, също не показа кой знае какъв интерес.
Конституционната реформа, за която руснаците могат да се произнесат до сряда, ще позволи на Владимир Путин потенциално да остане на власт до 2036 г., но с изключение на плахите призиви за бойкот или за нейното отхвърляне опозицията не дава особен отпор на проекта, коментира АФП.
Алексей Навални, от своя страна, осъди реформата като "конституционен преврат", но не положи особени усилия, за да й се противопостави. Според него воденето на дебати за референдума е безсмислено, тъй като поправките вече са одобрени от парламента и вотът ще бъде измама. "Това, което ни представят, е цирк с балони", написа той в Телеграм.
Владимир Путин обяви конституционната реформа за изненада на всички през януари, преди да добави в последния момент към нея поправките, които потенциално му позволяват да се кандидатира за още два мандата след края на сегашния му мандат през 2024 г.
Да се противопостави на популярните мерки, включени в реформата, като по-добрите условия за пенсиониране или минималната заплата, стана невъзможна мисия за опозицията. "В тази ситуация опозицията на знае какво да прави", обобщава експертката.
Либералната партия "Яблоко", например, призова руснаците да бойкотират "фалшифицирания, незаконен и антиконституционен вот". Комунистическата партия поде кампания за гласуване с "не", въпреки често близките възгледи с тези на Кремъл.
Михаил Самин - 20-годишен програмист, който участвал в протестите миналото лято - подчертава, че рейтингът на доверие на Владимир Путин спада и е достигнал историческо дъно от 59 процента през април, според независимата социологическа агенция "Левада". "Опозицията и обществото вървят в правилна посока", смята той.
От началото на гласуването миналата седмица руската опозиция осъди вота за тази реформа като фарс, като подчерта, например, че екземпляри на конституцията с внесените поправки вече се продават в книжарниците. От либералите до комунистите, критиците на проекта са многобройни, но няма единен фронт, който да протестира срещу реформата.
Тази конституционна реформа, първата от 1993 г., вече бе одобрена от парламента, но Владимир Путин настоя за това руснаците също да се произнесат за нея чрез "всенародно гласуване", предназначено да я легитимира. Първоначално насрочен за 22 април, вотът бе отложен за юни заради епидемията от коронавируса и според експерти това отлагане и максимално бързата организация на гласуването е повлияло за слабата реакция на опозицията.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)