Бий ме, обичам те!

„В България 34% смятат, че западните общества и начинът им на живот са заплаха за националната идентичност и ценности“.

„Половината българи смятат, че мигрантите са такава заплаха, а 36 процента – се опасяват от сексуалните малцинства“.

„Близо половината българи предпочитат авторитарен и решителен лидер“…

45% от нашенците искат диктатура!

И за финал—малко храна за размисъл:

Когато Ганьо казва „такъв ни трябва, за да НИ оправи“, това „нас“ не включва него. Той е безпогрешен. Просто има силно чувство за куртоазия, което не му дава да каже каквото НАИСТИНА мисли, а именно: „да ВИ оправи!“

Вие, мечтателите за „авторитарен лидер“, помедитирайте малко върху мисълта, че преди 40 дена излязохте на протест, защото ви накараха да носите маска и да си стоите вкъщи, за да не сеете зараза…

Защото имайки мнение и мисъл, му напомнят колко е плиткоумен, както и това, че самият той няма мнение… или мисъл.

Иска един „лидер“, който да тропне по масата и да ги вкара в правия път тия! (точно така—„тия“, не „мен“, а „тия“ или в най-добрия случай „нас“, но никога „мен“, аз съм безгрешен и недосегаем!)

Мà, за какво му е свобода на Ганьо, той не знае какво да я прави!

Свободата на словото му е чужда на Ганьо. За какво му е свобода на словото, при положение, че няма какво да каже? А тези, които имат, и без това го дразнят. Не знае защо… ама го дразнят. Що? Щото много знаят! Що!

Ужас! Ще ни сменят бозата с Кока-Кола и ще ни забранят да си биеме жените и децата! Ааа… това не е православно…

„За страната ни данните сочат, че едва 35 на сто предпочитат либерална демокрация с редовни избори и мултипартийна система – най-нисък показател сред 10-те държави. За сметка на други 45% от българите, които биха предпочели по-авторитарно управление – "силен и решителен лидер, който да не трябва да се занимава с парламент или избори" – най-висок показател“.

„В ред“, разбира се, не е много ясно какво, по дяволите, означава, но е една магическа формула, която Ганьо си въобразява, че универсално ще му реши всичките проблеми – от заплатите, през обществения ред, до косопада и разстройството.

А за другата група—тия, дето се опасяват от сексуалните малцинства—дори не знам какво да кажа. Или се смятат за толкова привлекателни, че се страхуват да не им налетят, или са скрити хомосексуалисти самите те и не могат да го преживеят, или са достатъчно ограничени, за да си мислят, че „се става обратен с гледане на обратни“ и това „е мода“ и ще „развратят младите“.

Аз нямам проблем с хомосексуалните хора и ги приемам… с изключение на онези хомосексуални, които се събират на групи, татуират си свастики и ходят да бият други хомосексуални. И си мечтаят за „авторитарен лидер“ и диктатура. Тях не ги приемам.

Да ви светна—не се става обратен „с гледане“, а ако се опасяваш, че „може да станеш обратен, ако има обратни около теб“, най-вероятно си или: 1. Ултратъп и по-добре да беше хомосексуален, че да не се възпроизвеждаш; 2. Си латентен хомосексуалист, който се страхува от същността си и искаш да изкорениш „изкушенията“. И в двата случая си го закъсал здраво.

Другата причина за тая перверзна мечта на Ганьо, свързана със силния, който—като един микс от образи: от бащината фигура, през надзирателя и строгия учител, та чак до вълшебника-цар от приказките—управлява живота на всички, е мързелът. Не ме занимавай! Друг да взема решенията вместо мен. Не стига, че съм некадърен, но и съм мързелив.

Не се заблуждавайте—под „лошите“ съвсем не се разбира „престъпниците“, защото, както виждате, те се радват на почит, хората им се радват, защитават ги, имитират ги, кланят им се и не дават дума да се продума срещу тях. От деветдесетте, та чак до днес. „Лошите“ са либералите, например, които казват, че и малцинствата заслужават справедливост, „лошите“ са ония, дето протестират и му пречат на Ганьо да стигне навреме до ракията и салатата, защото са му блокирали центъра с искане да се спре някой строеж или изсичане на гора. „Лошите“ са по-богатите от него, на които завижда. Но „лошите“ са и по-бедните от него, които подозира, че искат да му откраднат каквото има. „Лошите“ са и тези, които са КАТО него, защото той се познава какво ****о е и се пази от себеподобните. Лошите са тези, които смятат Ганьо за отрицателен герой.

Пфффффхахахахахаха! Ей на това му се казва: „невидима заплаха“! Мигрантите… е, верно ли! Имаме трима и половина бежанеца и двама имигранта на кръст, но се боим от тях да не ни посегнат на ценностите. Да се хванем ли на бас, че тия, дето „се страхуват от мигрантите“, жив имигрант или бежанец не са видели през живота си, а „познанието“ им се базира на расистките политици и техните кафяви медии-латерни!

Това е плиткоумният рефлекс на едно… не, не мога да го нарека „общество“… на едно сборище от хора, които осъзнават собствената си недостатъчност и липса на каквито и да е умения, затова искат да се оставят в ръцете на друг – да им казва какво да правят, да взема решения вместо тях. И понеже нещо в главата на нашенеца му подсказва, че това вероятно ще срещне съпротива у мнозина, той си фантазира „лидера“ като силен деспот, който, ако трябва, ще бие, ако трябва, ще убива, но ще сложи нещата в ред.