Страхил Делийски пред novini.bg: Българите все търсят силен лидер, защото не вярват в институции и правила

Конпиративните теории и любовта ни към тях

Недоверието в политическата система

Позитивното отношение към авторитарния тип управление

Три неща влияят върху политическият процес у нас -

Хората усещат дефицит на лидерство

"Кратка методологическа уговорка - нужно да имаме повече подробности за способите и подхода при това изследване. Но при всички положения от едномерните данни, които виждаме, говорят за ясна тенденция на оценката на либералната демокрация и то не само в България. Много трудно у нас при това равнище на политическа култура, като питаш някой дали му харесва либералната демокрация, би разбрал какво го питат. Това е проблем, който поражда въпроса: защо не се разбира. В основата на този проблем е както образователната система, така и политическият елит, както и други странични фактори.

Либералната демокрация има слаба подкрепа в голяма част от Централна и Източна Европа, според проучвания, проведени в 10 държави от региона и цитирани преди ден от списание "Политико". Изследването, публикувано от мозъчния тръст Globsec, установява, че в четири от общо 10 изследвани страни - Словакия, Литва, Латвия и България - по-малко от 50 на сто от анкетираните са подкрепили "либералната демокрация с редовни избори и многопартийна система" като най-добрата форма на управление. В България 45 процента заявяват, че за предпочитане е да "има силен и решителен лидер, който не трябва да се занимава с парламент или избори", докато 35 на сто от хората подкрепят либералната демокрация. Защо 30 години след смяната на тоталитарния режим близо половината от българите продължават да страдат за едноличната власт - потърсих за коментар преподавателя по политология в Алма матер Страхил Делийски.

в голяма степен е свързано с подозренията към икономическия строй. Защото политическия ред, който имаме е в огромната си част функция на определен тип икономически отношения. Те от своя страна произвеждат все по-големи неравенства, които концентрират властта и ресурсите в ръцете на все по-малко хора, а оттам и политическата власт. Огромен процент от българите остават без подкрепа и без свое политическо представителство. Мнозина у нас живеят с месечни доходи близо до минималната работна заплата. Всичко това, понеже трудно се обяснява, ние естествено го отдаваме на действията на политиците. Проблемът не е просто в политическата система, а в либералната демокрация. Това напрежение между капитализъм и демокрация е характерно за всички народи и общества в съвремието ни. Търсят се начини за сваляне на напрежението, но ние продължаваме да виним за всичко демокрацията. Както вече казах, проблемът е капитализмът, който ние сме си създали тук по наш образ и подобие.

дава ясни сигнали към политическия елит. Включително в контекста на извънредното положение, в което се намираме, демокрацията се оказва на по-ниска степен в ценностната система на повечето българи. Тази представа се възпроизвежда, налага се като картина за политиката у нас, в която ефективността на властта е много по-важна от смисъла за съществуването на тази власт. Това разбиране естествено се отразява и в масовите представи на хората.

и се оказва, че 30 години след свалянето на тоталитарния режим, половината от анкетираните в цитираното изследване са обявили, че имат носталгия по здравата ръка на едноличното управление. Когато една система работи по правила и норми, личността на лидера не е от такова значение - машината си работи добре. Ако тя обаче скърца и буксува, тогава ръководната роля на личността има определящо значение. Това е още един индикатор, че хората смятат обществената ни система за неработеща. И затова търсят алтернативата в силно политическо лидерство. Във всичко това има наслагвания от политическата култура в България, особеното предпочитание към патерналистично управление. Това са културни напластявания, които не биха се появили, ако няма неудовлетворения от системата, в която живеем.

разпределението на силите на системно равнище в парламента. В това отношение управлението в момента няма проблеми нито в събранието, нито в МС. Второто е равнището на социума, на обществото и дали евентуални социални напрежения биха могли да повлияят върху динамиката на властта. Струва ми се, че в момента обществото ни е много разпокъсано. Обособиха се пак социални групи, които си гледат повече собствения интерес, отколкото да припознават обща цел. На трето място е влиянието на онези невидими фактори, които наричаме задкулисие. То е свързано с преразпределяне на бизнес територии и интереси и точто то ще предопредели какво ще се случи на политическата сцена в близките месеци. Това е огромен проблем, който ражда какви ли не конспирации.

са своеобразни алтернативни описания на случващото се. В тях има ясно разписване на ролите, темите и играчите в живота ни. Това е един разбираем разказ, който е примамлив тогава, когато реалният разказ нещо ни се губи, нямаме доверие в него. Става въпрос за компенсиране на недоверието в живота ни, в медиите и достоверността на препредаваната от тях информация. Освен традиционното равнище на културата, би следвало да се обърне внимание и на липсата на доверие в официалните институции и търсенето на алтернативи.