Георги Тошев пред novini.bg: Автентичен, достоен и скромен - това е Георги Парцалев

Георги Парцалев бил самотен и тъжен и заради това, че така и не среща своята голяма любов

На мен ми носи огромно удоволствие да пиша за тези личности, защото смятам, че сме им длъжници,

Наричат го тъжният клоун

Тръгването ми към неговия свят беше начисто.

ние, българите, които сме го гледали, имаме различна представа за него

Днес се навършват 95 години от рождението на големия български актьор Георги Парцалев, а утре, в сряда, е официалното представяне на биографичната документална книга за него "Хамлет от град Левски", написана от журналиста Георги Тошев. Представянето ще бъде в Сатиричния театър от 18,30 часа, ще бъде излъчен и авторски филм на журналиста за Георги Парцалев. Разговаряме с Георги Тошев защо избра да напише книга за този много обичан от публиката наш актьор, който така жадуваше за свободно и демократично общество, но не успя да доживее тези години, защото почина на 31 октомври 1989 година. Защо Парцалев, който разсмиваше българите от сцената и екрана, в живият живот беше тъжен човек, за неговия труден, но талантлив и отдаден на изкуството и хората живот.

Бил е много сам, живял е с майка си до последно. Личният му живот е белязан от самота, терзания и съмнения. Но всичко това е компенсирал с огромния си талант на сцената. Той е един от малкото актьори, който е събирал хиляди хора по стадионите в цялата страна. Но така и никой не е успял да отнеме тъгата му, която е много лично и богато нюансирано преживяване. Смятам, че той се е чувствал добре в своята самота и тъга и е компенсирал това усещане чрез публиката и изявите си на сцена. Георги Парцалев буквално умира на сцената - прилошава му по време на спектакъла "Обичате ли човешко" и линейка го откарва в болница. Повече никога не се връща към "Светлините на рампата". Ако трябва с три думи да характеризирам личността му - автентичен, достоен и скромен - това е Георги Парцалев.

В началото мислех, че това е лека спекула, ореол върху образа му, но навлизайки в живота му, макар и задочно, разбрах колко наистина e бил тъжен. По природа той е бил неуверен човек, не е вярвал в своите качества и огромен талант. Идва от много добро семейство и заради превъзходното си възпитание е смятал, че е трябвало да удовлетвори амбициите на своите родители. Затова е учил за доктор, какъвто е бил баща му бай Иван. Но в крайна сметка е послушал сърцето и чувствата си и е станал актьор. Сблъсъците му с някогашната Държавна сигурност /ДС/, опитите да го вербуват за свой агент, отказа от негова страна и последвалите гонки, от стъпването му на голямата сцена до финала, са сложили много тъжен отпечатък в душата му. Дори накрая от ЦК отказват да позволят поклонението му да бъде в любимия му театър от страх да не стане опасно стълпотворение от хора. Георги Парцалев умира само десет дни преди 10 ноември, когато пада тоталитарната власт. На неговото погребение се събират хиляди българи, дошли да изпратят своя любим актьор. Хората твърдят, че панахидата му можела да се сравнява само с тази на знаковите и много обичани от народа футболисти Гунди и Котков.

За разлика от другите книги, които вече съм писал за личности от българската култура, аз не познавах Георги Парцалев. Издателите ми от "Книгомания" много искаха да продължа поредицата, която започнах с книгата си за Стефан Данаилов.

По пътя в изследването си срещнах много хора, които ми помагаха. Като че Парцалев, който се пресели там някъде преди 30 години успя да събере една компания от хора, които искаха точно сега да разкажем за живота му, да съберем парчетата от този пъзел. Пътувах до родния му град Левски, за да се срещна с хората, които са го познавали, негови близки и роднини. Четох цялото му досие, разрових малкото, което е оцеляло от личния му архив, благодарение на историка Борис Дацов и художника Илиан Йорданов. Двама души, които не се познаваха, но успяха да ми дадат ценен материал за книгата. Както знаеш, ние аплодираме ролите му, но не знаем нищо за него.
Веднъж с моите студенти си говорехме за това поколение и стана едно 20-годишно момиче, което каза: "Г-н Тошев, аз искам да говорим за Георги Парцалев, когото гледах в "Тримата от запаса", излъчван от БНТ. Разпитах майка ми, баба ми, баща ми за него, те имат спомени за него, но аз не зная нищо." Така разбрах, че

и някой трябваше да събере истината в една документална книга. Така се роди тя. Благодарение и на моята редакторка Диляна Ценова-Гогова и най-вече на моя издател Илиан Андонов, който вярваше, че неговият избор на Парцалев, е правилният. Но имаше моменти, в които ми идваше да се откажа, защото срещнах големи трудности в реконструкцията на живота му. В крайна сметка съм доволен, защото събрах, обработих и описах невероятния живот на един страхотен актьор и човек, който е имал много трудна съдба.

особено на онези, които вече не са сред живите. Излизаха през годините разни писания, но с по-жълт привкус, липсваха ми книгите, достойни за огромния талант на Невена Коканова, на Стефан Данаилов и др.. Няколко години обмислях кой от златното поколение на наши актьори ми е интересен и с какво. През това време се срещнах със Стоянка Мутафова, която снимах в един друг филм и тя ми каза: "Мойто момче, остави ме мен, аз живея много дълго, но за Пацо някой трябва да напише, за него трябва да се разкаже. Какъв артист беше той!" Това се запечата в ума ми. После имах снимки с Татяна Лолова, която е сред моите много близки хора. Тя също ме помоли: "Направи нещо за Пацинко, отиде си ей така, но не бива да го забравяме". Тези две забележителни жени и актриси успяха да фокусират интереса ми към Георги Парцалев, когото съм гледал в театъра като дете, после всичките му филми, но не позванах лично.