)
След окончателно решение на ВКС Любомир Димитров, известен като Любо Гребеца от „Наглите“, ще изтърпява наказание „доживотен затвор“ заради две убийства. Това съобщиха от пресцентъра на Върховнияткасационен съд.
В решението на ВКС пише още, че в пределите на фактическите положения, приети за установени, са изведени съставомерните признаци на престъплението в обективно и субективно отношение. Правните изводи са надлежно мотивирани и законосъобразни. Материалният закон не е бил нарушен, а е приложен правилно.
В решението на ВКС се казва: „Посочените обстоятелства безусловно характеризират негативно и личността на дееца, очертана също от данните за предходните му осъждания и последователно предприетите действия, непосредствено след деянието за изкопаване на дупка и заравяне на трупа в нея. Те, наред с подбудите на подсъдимия за извършване на престъплението, са послужили като основание за извода, че целите по чл. 36 от НК не могат да бъдат ефективно постигнати с по-леко по вид наказание. Върховният касационен съд намира, че не е изправен пред явна несправедливост на наказанието, която да обуславя намеса по касационен ред.“
Върховните съдии посочват, че САС законосъобразно се е произнесъл в пределите на обвинението, изследвайки самостоятелно инкриминираното поведение на подсъдимия. При установяване на правно значимите факти не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да гарантират правилно формиране на вътрешното съдийско убеждение.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Любомир Димитров и на защитника му срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 3553/2015 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 115 от НК (умишлено умъртвяване на Юлиян Лефтеров на 08.01.2009 г.), за което е осъден на 18 години „лишаване от свобода“, и по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. с чл. 115 от НК (убийството на Иван Пайнавелов, осъществено на 12.04.2009 г. от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния член, за което не е постановена присъда), като му е наложено наказание „доживотен затвор“.
С Решение № 216/28.05.2020 г. по наказателно дело № 1020/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 884/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Софийският апелативен съд се е съгласил с обстоятелствата, взети предвид от първоинстанционния съд при индивидуализация на наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 115 от НК, добавяйки към категорията на отегчаващите и проявата на упоритост от страна на подсъдимия Димитров при преследване на престъпния резултат – смъртта на пострадалия Лефтеров.
Според тях, предвид установените по делото факти, очертаващи конкретния механизъм на посегателство срещу живота на пострадалия Пайнавелов (хладнокръвно произведен изстрел директно в лявото слепоочие), изборът на отдалечено място и високото ниво на проявление на квалифициращото обстоятелство с оглед краткия период от три месеца, отделящ деянието от предходно извършеното убийство на пострадалия Лефтеров, съдът е мотивирал законосъобразния извод, че извършеното престъпление съдържа белези на изключително тежко по смисъла, който последователно е изяснен в практиката на Върховния съд.
Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. Оплакването за предубеденост на член от състава на въззивния съд, разгледал и решил делото по същество, жалбоподателят свързва с участие на съдия, който на досъдебното производство се е произнесъл по мярката за неотклонение на друг обвиняем, като в мотивите на определението било записано, че доказателствата сочат подсъдимия Димитров като извършител. В решението на ВКС се казва, че проверката не оправдава опасението на подсъдимия.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
„Съвкупността от отчетените обстоятелства и тяхната относителна тежест не разкриват очевидно несъответствие с определеното по размер наказание от 18 години „лишаване от свобода“ за това престъпление“, категорични са върховните съдии.
В мотивите на определението липсват съображения на съда и изводи за авторството на подсъдимия или негово виновно поведение. Върховният касационен съд, като не открива каквито и да било белези за предубеждение, намира за неоснователно оплакването за нарушение на правото на безпристрастен съд като гаранция за справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и решение, постановено от незаконен състав.
На подсъдимия е наложено да изтърпи най-тежкото от наказанията – „доживотен затвор“. Определен е специален режим. Осъден е да заплати на двамата гражданските ищци и частни обвинители, конституирани по делото, сумата от по 150 000 лева за всеки.
Последвайте канала на