ЕЦБ с доклад за България

"Докато никоя от разглежданите страни в момента не участва в ERM II, България и Хърватия официално кандидатстваха за включване в механизма съответно през 2018 г. и 2019 г. Двете държави са предприели значителни стъпки по отношение на политическите ангажименти за присъединяване към механизма в близко бъдеще", се казва още в доклада.

В референтния период за изследване българският лев остава фиксиран на 1.95583 лева към еврото в рамките на валутен борд. Повечето други валути са прегледани, търгувани при гъвкави валутни режими и най-високата колебливост на валутния курс, особено по време на напрежението на финансовите пазари през март 2020 г.

От ноември 2014 г. всяка страна, присъединила се към еврозоната, се присъединява и към „Единния надзорен механизъм” (SSM) на банковия съюз.
България и Хърватия кандидатстваха за тясно надзорно сътрудничество с ЕЦБ, а техните банкови системи бяха обект на цялостна оценка, приключена за България на 26 юли 2019 г., се казва още в доклада на ЕЦБ.

"България пое редица ангажименти в различни области, които са изключително важни за безпроблемното участие в ERM II зоната. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ, съдържащ се в този доклад, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус върху пътя за присъединяване ще бъде възможна само в следващия доклад, който трябва да се представи през 2022 г.", се казва в доклад на Европейската централна банка.

От институцията добавят, че по отношение на критериите за ценова стабилност, спазването на разглежданите държави се влоши в сравнение със ситуацията, описана в предишния доклад. България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария отчитат инфлационни темпове доста над референтната стойност от 1,8%, докато инфлацията е под стойността в Швеция и доста под тази в Хърватия.