Очаква се инфлацията да намалее през следващите години в повечето от разглежданите страни. През 2020 г. дефлационният натиск се очаква да бъде подхранван от рязък спад на цените на петрола.
"Докато никоя от разглежданите страни в момента не участва в ERM II, България и Хърватия официално кандидатстваха за включване в механизма съответно през 2018 г. и 2019 г. Двете държави са предприели значителни стъпки по отношение на политическите ангажименти за присъединяване към механизма в близко бъдеще", се казва още в доклада.
В референтния период за изследване българският лев остава фиксиран на 1.95583 лева към еврото в рамките на валутен борд. Повечето други валути са прегледани, търгувани при гъвкави валутни режими и най-високата колебливост на валутния курс, особено по време на напрежението на финансовите пазари през март 2020 г.
От ноември 2014 г. всяка страна, присъединила се към еврозоната, се присъединява и към „Единния надзорен механизъм” (SSM) на банковия съюз.
България и Хърватия кандидатстваха за тясно надзорно сътрудничество с ЕЦБ, а техните банкови системи бяха обект на цялостна оценка, приключена за България на 26 юли 2019 г., се казва още в доклада на ЕЦБ.
"България пое редица ангажименти в различни области, които са изключително важни за безпроблемното участие в ERM II зоната. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ, съдържащ се в този доклад, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус върху пътя за присъединяване ще бъде възможна само в следващия доклад, който трябва да се представи през 2022 г.", се казва в доклад на Европейската централна банка.
От институцията добавят, че по отношение на критериите за ценова стабилност, спазването на разглежданите държави се влоши в сравнение със ситуацията, описана в предишния доклад. България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария отчитат инфлационни темпове доста над референтната стойност от 1,8%, докато инфлацията е под стойността в Швеция и доста под тази в Хърватия.
По отношение на конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, само една от разглежданите седем държави - Румъния - отбеляза проценти над референтната стойност от 2,9%. Най-ниските дългосрочни лихвени проценти са регистрирани за България и Швеция.
5 декември 2025 г. в 09:08 ч.
)