Проф. Пламен ПАВЛОВ пред novini.bg: Ботев е част от нашия национален код

Ние просто сме един щастлив народ, без да го разбираме,

Това, което е вълнувало Христо Ботев, който загива само на 28 години, продължава да вълнува и днешните млади хора,

Христо Ботев е част от нашата идентичност

"Дори и най-беглите наблюдения върху социалните мрежи и електронните сайтове, показва, че младите хора у нас имат много силно положително отношение и се прекланят пред подвига на Христо Ботев и неговите сподвижници. Това не е патетична констатация, а самата истина. Има и много емоционални коментари, но те са за фалшиви новини за историческите събития от онова време. Самото отношение към Ботев обаче показва, че той наистина е жив, както гласи неговото гениално прозрение.

Тази година се навършват 144 години от гибелта на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев. Днес, заради продължаващите мерки за извънредно положение по повод на коронавируса, Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, навсякъде ще бъде отбелязан несъразмерно скромно, спрямо големия им подвиг за държавата и свободата ни. Какво е отношението на младите в съвремието ни към Христо Ботев и четата му - по тази тема разговарям с университетския преподавател, историкът проф. Пламен Павлов:

Трябва да разберем, че Христо Ботев е революционер и политик в най-благородният смисъл на това понятие, което за съжаление днес се е позагубило. Той е политическият водач на своята чета и на бъдеща освободена България. Военният водач на четата е поручик Никола Войновски. Ботев е всеизвестен поет, журналист, политик и редактор във вестници, човек с огромно влияние у нас и сред емиграцията ни. Това, което прави той не е някакво ритуално самоубийство, а подпомагане на революционната дейност в България. При тогавашните комуникации не е било възможно да знае, че въстанието вече е било почти напълно потушено. Въпреки всичко, това което прави Ботевата чета има голямо значение за извоюването на свободата в България. Най-големият отзвук по света на събитията от Априлското въстание имат Баташкото клане и Ботевата чета.

когато се създава Вътрешната македоноодринска революционна организация по признанията на Даме Груев и други, са четяли записките на Захарий Стоянов, рецитират Ботев, т.е. те са част от нашия национален код. Няма да се уморя да повтарям, че това, което адски ме впечатли през 1991 година, когато К.Чакъров направи първия документален филм за нашата малка и забравена общност в Албания, там едни благородни и достолепни старци разказваха, че дори на сватба, на всяко тяхно житейско събитие, пеят "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...".

който е дал на себе си и на света много ярки фигури. На мен лично това са ми казвали и колеги, учени от целия свят: "Вие сте един щастлив народ, защото имате толкова много духовни водачи, безсмъртни революционери". Имаме грях към това, че малко правим за популяризирането на тези наши герои отвъд границите ни. Но съм сигурен, че някога и това ще стане. Народи като унгарският, словашкият и др. много ценят поезията на Ботев, която има универсално звучене. Друг наш гений е Васил Левски, също така невероятният европеец Г.С. Раковски, към когото имаме страшно много грехове, защото не му отдаваме дължимата почит, а почти сме го потулили и забравили. Догодина стават 200 години от рождението на Раковски и е крайно време да го върнем там, където му е мястото. Защото той е пътеводна звезда и за Левски, и за Ботев.

независимо от технологиите и напредъка в определени отношения. Вечните човешки теми остават - за свободата, за словото, за справедливостта, за бунта срещу посредствеността, насилието и мракобесието и т.н. В крайна сметка всичко това продължава да вълнува всеки млад и не само млад българин, който не може да остане равнодушен към подвига на Ботев.