По един мъртъв делфин, лешояд и журналист. Мутроморие. Всичко е точно!

(!!!)

(Е, верно ли!)

***

„Като махнете л@**@та, сами ще си дойдем, дотогава и насила няма да ни докарате. И не забравяйте – нищо не е вечно; търпението също!“
~Аз

„Честно да ти кажа, всички сме престъпници, докато си мълчим“
~Стефан Цвайг

И на фона на всичко това единственото по-гласно и шумно недоволство в България в момента е срещу несъществуваща ваксина, с която щели да ви чипират; и срещу 5G-то.

Към фона на картинката обаче има още:

Междувременно концесионерът на плажа в Ахтопол е разорал дюните с багер…

После ще затворим кръга. България е пълна със слепи хора, които имат по-важна работа в момента.

Продължаваме нататък.

А после се чудят какво става с тая държава и защо плуват в л@**@та...

А, да… тъкмо се сетих – свободата на словото не означава само „в медиите“ – означава сред народа, като цяло. Доколко сте свободни да се изразявате, себе си, това, което мислите, това, в което вярвате, да го защитавате.

Вече го писах това, но ще се наложи да повторя:

Защото и разследващите са с манталитета на онези, които са застреляли птицата, а именно: „дреме ми“, „голем праз!—една птица“, „е, кво като са я застреляли!“

Между другото, едно от нещата, за които Слави Ангелов писа, немного преди да бъде нападнат и пребит пред дома си, беше престъпното поведение на един такъв багерен тарикат, който беше унищожил дюна.

Не знам дали думите: „роби“ и „робство“ са подходящи за „ония 500 години“ или за „ония 200“ преди това – учените още спорят по темата.

Нека направим бърз преглед на най-пресните събития от заобикалящата ни… да кажем „реалност“, колкото и да наподобява на много зле скалъпен трилър, за който дори скапаните писатели ще си кажат: „Е… айде стига!“:

Но със сигурност знам това: че за днес, сега и тук, за нас – са напълно подходящи.

Но, ако седнете довечера пред телевизора и хубаво, ама много хубаво помислите, сигурен съм, че ще намерите кого да обвините. За всичко. Без себе си, разбира се. Не съм чак толкова глупав, че да си въобразявам небивалици.

Последното важи както за туризма по родните „курорти“, така и за българите емигранти, така и за сериозните инвеститори. А фекалната маса, уви—не е само метафорична.

Сега самоубилият се или загинал в нещастен случай делфин изглежда е предпочел да се разходи из града преди да се самоубие или да се подхлъзне.

Та, казах ви всичко това дотук, за да мога да ви кажа сега ето това: ВИЕ НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ!

Това, което международните експерти все забравят е, че да можеш и да искаш са две различни неща и ние имаме сериозен дефицит в едното.

Тоест: подхлъзнал се.

и затова са дали гласност на инцидента чрез медиите. Ако не го бяха направили, случаят щеше да се точи, точи, точи… и да го прекратят по давност.

Ако Георги Александров не се беше „подхлъзнал“, а беше завършил разследването си, публиката, тоест „драгият читател“, щеше да прочете неговите разкрития, да вдигне рамене и с празен поглед да каже: „И кво? Тука е така“ и да си сипе второ.

Глобата, която ще му наложат, е смешна. Човекът си я е изчислил като разход. Ако въобще стигне до плащане, защото най-вероятно ще протака, докато мине в графа „по давност“. Всички в тая държава така или иначе имаме кратка памет. Институциите също.

Докато малкото останали (и все по-изчезващи) разследващи журналисти си вършат работата с очевидно ето такъв риск… публиката става все по-апатична и неблагодарна. Публиката казва: „Е и?“ и сменя канала или отваря нова статия в друг сайт; публиката стана презадоволена – получава всичко това наготово и безплатно, с едно натискане на копчето получава информация, коствала нечий живот да бъде събрана, но публиката едновременно с това има наглостта да я игнорира и да търси „нещо по-интересно“, като нечий силиконови цици например.

Един журналист, който разследваше престъпното замърсяване и престъпното мълчание по темата с фекалните води във Варна, беше открит мъртъв – удавен в същите тези фекални води, които разследваше. Георги Александров ще остане завинаги на 39 години. Версиите, по които се работи, били: самоубийство или нещастен случай.

И взимайте да се събуждате най-после, защото ми писна да съществувам в територия, която се опитва да мине за държава, но в която неграмотни баламурници си живеят райски, само защото не срещат никакъв отпор, докато безчинстват; а във всяка една друга държава по света щяха най-много да им разрешат да обръщат кюфтетата в закусвалнята на гарата. И то, само ако се доредят до програма за трудово устрояване на хора с трайни мозъчни увреждания. Точно така—крадат те хора, които дори не умеят да пишат и говорят правилно. Остави си колкото време ти трябва, за да предъвчеш тая мисъл.

И всичко това на фона на нападението над Слави Ангелов, смъртта на няколко други журналисти – случила се къде подозрително, къде – не, на фона на постоянното 111-о място по свобода на словото, на фона на растящо недоверие към държавата. На фона на всичко това един разследващ варненски журналист е загинал, след като май се подхлъзнал.

И когато започнат да пишат някакви безопасни дописки, време да минава, изведнъж същата тази публика се присеща нещо и започва пак да се заяжда по темата: „Еееее, айде стига ни занимавахте с глупости! Колко по-важни неща има, защо не пишете за тях?“

И към фона на всичко това да добавим и постоянните заплахи, които се получават във всяка една редакция. Когато се появи новина за нападнат журналист, изпълзяват клавиатурните гниди и смело пишат: „Малко му е!“, „За вас и сярна киселина в лицето ви е малко!“, радват се…

Откриха мъртъв делфин до автобусна спирка във Варна. Досега години наред разследващите и ведомствата, от които зависи опазването на ЗАЩИТЕНИТЕ (от закона! Ако думата „закон“ все още нещо значи за някого!) видове, обясняваха, че мъртвите делфини са умрели случайно и при инцидент – заплели се в рибарска мрежа, натъкнали се на витло, сещате се – самоубийство или нещастен случай.

Резултат от разследването няма да има. А, ако си мислите, че можеш да пренесеш делфин (който далеч не е колкото златна рибка или сафрид) незабелязано, сте в голяма грешка. Само че онези, които са видели деянието, „не са видели нищо“. Утре, когато пренесат тях или техен близък, съседите „няма да видят нищо“; или им свият колата, или им разбият апартамента, или… или… или…

Слушайте какво: докато на онези „ТЯХ“ 111 място им е удобно и те биха искали и по-надолу да слезем, то на ВАС какъв ви е случаят? Как намирате силата у себе си, за да „гледате на другата страна“, че и да се подигравате на журналистите? Вкупом? Защото един не ви е харесал, всички са нещастници.

Табелите: „Частна собственост“ около плажовете продължават да съществуват и да се множат. Въпреки, че в Конституцията все така продължава да си пише, че плажовете са държавни и са собственост на всички нас. И докато по морето си правят майтап с всичко, включително и с Конституцията, туристическият ти министър наскоро се опита да прокара номер, за да те принуди, ако почиваш, то да е на родното мутроморие, като ти подхвърли, че идеш ли в Гърция, после те чакала карантина от 2 седмици. Не ѝ се получи на Ангелкова, но поне опита, инвеститорите не могат да ѝ се сърдят. Много.

Табелка: „Частна собственост“ на плаж е не само незаконна, но отвъд пределите на наглостта. Не само извършват престъпление, но и го обявяват с табелка. Институциите не са разбрали. Това е все едно да видят табелка: „Продавам наркотици“ и да не се поинтересуват какво се случва там.

Черният лешояд Ултрон, дарен на България от белгийския зоопарк „Планкендел“, е открит прострелян от бракониери в Кърджалийско. Това ни съобщиха от природозащитната организация „Зелени Балкани“, след като два месеца са чакали институциите (оптимисти, нали!) да свършат нещо.

защото не са защитени от никого – и ако държавата ги е изоставила, то поне публиката можеше да ги подкрепи, но не… Дори често застава на страната на разследваните и ги защитава, да не сме ги били пипали, да ги оставим на мира. Какви сме били зли завистници ние...