Защо си нямаме хубави неща…?

***

Преди да започнем същинската част, помислете за ето това:

Руски просветители, с други думи.

А ето такива… бродят сред нас…

Като го видя този образ (и всеки подобен на него), се сещам винаги за…

Е, на какво пишат днес славяните…?

Те разчитат на апатията и страха, за да си вилнеят. Както искате…

Вчера всички (по еднократна годишна традиция) се гордяхме с приноса си към човешката култура и цивилизация. Азбуката.

Да, да – помним онези дни, в които руснаците спореха, че Ленин е измислил азбуката. Може и да се върнат, може и да не се върнат – това си е тяхна работа – руска, но от нас си зависи дали ще си вземем най-после поука.

Защото и разследващите са с манталитета на онези, които са застреляли птицата, а именно: „дреме ми“, „голем праз!—една птица“, „е, кво като са я застреляли!“

И не забравяйте, че на 5 май в съседна Северна Македония делегация от руското посолство е почело паметта на партизаните и е сложила цветя на ето тази плоча. Сигурно можете да забележите и думите: „борба со бугарската фашистичка воjска”.

Искам да кажа: раздадените карти са такива, каквито са; ние сме каквито сме и живеем в тази действителност. Сега… какво ще правим?

Мисли за това, което току що прочете, докато минаваш през следващите редове.

Не можем да имаме хубави неща и поради ето тази причина:

Нямаме много хубави неща, нямаме и много хубав живот, както го караме няма да имаме и много спокойствие. Ако продължаваме така, ще имаме грозота, сивота, кал, бетон и фекалотерапия. Но няма да имаме хубави неща.

Сега… ако сме свършили със самосъжалението, да се изтупаме от праха и да се заемем с плана. Само с мрънкане няма да стане.

„Зелени Балкани“ два месеца са чакали институциите да вземат да направят нещо, но уви!—не са ги дочакали и затова са дали гласност на инцидента чрез медиите. Ако не го бяха направили, случаят щеше да се точи, точи, точи… и да го прекратят по давност.

Ако си инвалид с отрязан крак, имаш два избора: 1. Да седиш, да плачеш, да се оплакваш как съдбата те е прецакала и да не правиш нищо; 2. Да се научиш да функционираш с един крак, да си преустроиш колата така, че да можеш да я караш с един крак, да тренираш здравия си крак и да функционираш колкото се може по-добре, да си сложиш протеза и да водиш пълноценен живот. Само едно е сигурно: кракът ти НЯМА да порасне обратно.

Засега официалното мълчание на българските власти говори повече от милион думи. Политиката на Русия е ясна, казвал съм го много пъти – може и да не я одобрявам, но тя е такава и си е в тяхна си полза (на руските власти, не на руснаците) и затова ще си я поддържат докрай. Може и да не я одобрявам, но я разбирам. Тя е такава, такива са раздадените карти. Сега… от нас си зависи как ще ги отиграем. Ще си мълчим ли? Няма ли? Най-малкото: можем да си вземем поука и да имаме „едно на ум“, когато идва ред за „братски взаимоотношения“ за напред. Чехите си преподредиха приоритетите, поляците също. Междувременно все по-често от „бизнесмени“ по морето се чува: „А-а… аз с българи не работя, мизерници, аз само с руски групи работя, там е далаверата“.

И пак от нас си зависи как ще подходим. Докато мнозинството смята, че този защитен от закона лешояд „е просто една птица“, няма да имаме хубави неща в живота си. Това е все едно да ви се падне много силна ръка, но от мързел или някаква глупост, да се откажете от нея и да пасувате. Картите са раздадени, как ще ги отиграем? Всички тези институции, замесени с контрола и превенцията, както и с разследването, си имат телефони и имейли. Може би е редно да им потърсим сметка, а? По цял ден, всеки ден. Ден след ден. Колкото и да не ви се вярва, гражданското общество върши работа, когато се организира. Стига сме протестирали само за глупости, които по никакъв начин не променят живота ни – срещу 5G-мрежите и срещу ваксините, дето не съществуват още. Както виждате, рубладжийските протести вършат някаква (макар и отрицателна) работа. Те попречиха на Истанбулската конвенция и на Стратегията за детето. Значи и ние – адекватните в главата – ако надигнем глас, може да свършим нещо.

Не се заблуждавайте, че застреляният лешояд е „просто една птица“. Не е. Първо отнемането на живот за удоволствие, е психопатия. Тези са сред нас, живеят, разхождат се, въоръжени са. Второ: този лешояд е също така и символ на „просто едно плажче“, което вече е бетонирано, на „просто малко корупцийка тук и там“, на „просто един-двама купени чиновници“, които са съдействали на най-некадърната фирма да спечели търга.

Като игнорираме историческата салата, която е надробил този човек, да помислим и върху това, че по думите на такива много образовани руски самодейци, цялото славянство днес сякаш използва глаголицата, създадена от Кирил и Методий. А не Кирилицата, създадена от учениците им, подкрепяни от българския цар Борис I. Виждали ли сте глаголица и кирилица, съпоставени една до друга? Имате ли представа колко са различни?

Не забравяйте обаче, че от много страни, включително откъм Русия, се носят (сполучливи) опити България да бъде задраскана от историята в този принос. Руският патриарх Кирил (бившият офицер от КГБ Гундяев) например вчера каза: „Поздравявам ви за двойния празник – Великденска неделя, посветен на възпоменанието за изцелението на слепите от Господа и Спасителя, и със спомена за светите равноапостоли Кирил и Методий, словенски учители“.

Преди два дни пък – в навечерието на 24 май – медиите отразиха нещо, което спокойно си минава за провокация: Руският културно-информационен център в София (галено наричан от столичани „КГБ-то“), който се намира на улица „Шипка“, представи изложба, в която Кирил и Методий са представени като реформатори на славянската (не българската!) азбука, създатели на църковнославянския (отново не българския!) език и просветители на Русия.

Тази „просто една птица“ е всъщност „просто една България“, която можеше да бъде много красиво и хубаво за живеене място, а не на дъното на всички класации (освен тези по смъртност и болести), ако просто не беше „простреляна“ от тъпоумното мълчание и дебилна апатия. Разберете, че ТЕ са там и вилнеят. С мрънкане няма да ги спрем. Такива карти са ни се паднали.

Черният лешояд Ултрон, дарен на България от белгийския зоопарк „Планкендел“, е открит прострелян от бракониери в Кърджалийско, съобщиха от природозащитната организация "Зелени Балкани". Убийството на животното се е случило преди два месеца – през месец март на територията на държавно ловно стопанство Кърджали, ни съобщи Свободна Европа.