Жената до Милен Цветков с разтърсваща изповед

„Бяхме сключили безмълвен договор. Когато той спреше, спирах и аз. Когато ускореше ход, аз също забързвах. Когато единият от нас решеше да завие, завивахме и двамата. Подавам глава и оглеждам пътя от двете страни, но, уви. Безсмислено е. Бяхме като двама души, водени от едно и също желание, като двама индивиди с един-единствен ум, като две същества с общо тяло. Изведнъж настъпи самота, тревога, тишина... Дали не е претърпял злополука, докато разсеяно съм гледала встрани? Страхът, че се е изгубил, и тревогата, че е в беда, отстъпват пред друго чувство. Ами ако е решил да продължи пътуването без мен? След известно време осъзнавам, че колкото и да го чакам, той никога няма да се върне. Поне не на това място. Изборът е да продължа или да остана и да умра тук.