Тънем в боклуци! 5G-то ни е виновно, нали? И Сорос

… рекламирайте туризма с фекалотерапия. Много е модерна. И ще намерим някой да каже, че за нещо е полезна.

А за финал:

Всяка една бутилка, всяка една туба, опаковка, боклук, шише и консерва са придружени от думите: „дреме ми“, „сè ми е тая“, „те другите правят същото“, „голем праз!“

Да си хвърляш, където ти е удобно на момента, но да е чисто, защото някой ти е длъжен да ти чисти, но да работиш на черно, за да не плащаш данъци и на чистача да му плащам аз?

Докато сте свине, ще ви третират като свине; и колкото и да сочите с пръст, за да се успокоявате, че ДРУГ ви е виновен, периодично някои от вас ще се превръщат в луканка и други мезета.

На какво разчиташ?

По-лесно е.

Под носа са ни проблемите, но можем да ги решим, САМО ако се заемем и запретнем ръкави. Не е много трудно, но е все пак някакво усилие.

л@*н@та ни се виждат от космоса. Отдели колкото време ти трябва, за да смелиш тая мисъл.

Всички собственици на апетитни земи по курортите са патриоти до момента, в който не им замирише на пари… После – сеч, бетон… „сè им е тая“!

Двете вечни мантри на българина: 1. НЯКОЙ да ни оправи; 2. Нищо не може да се направи.

Едните снимки, които виждате, са от река Перперек до язовир Студен кладенец. Другите са от река Елешница, която минава до Рилския манастир.

Ето ви една сателитна снимка, на която се виждат фекалните води до Варна. От космоса се виждат.

Заринати сме в боклук и (както ще стане дума след малко…) л@*н@, сè ни е тая за всичко – от образователната до здравната системи, храним се с боклук и дишаме отрова, но виновно ни е 5G-то и Сорос…

И всяка една от тях – бутилка, туба, боклук и опаковка – говори повече от милион думи.

И макар и някои да помнят две минути и няколко реда по-нагоре, но други – не, затова ще повторя: Промяната ще дойде тогава, когато вместо да си казваш: „Няма смисъл“, си кажеш: „Може и да няма смисъл, но аз все пак ще го направя!“

И, ако не се получи нищо, да не се отказваш, а да повториш пак.

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

Предложение за Ангелкова, която се опита, но не ѝ се получи (засега) да ни накара насила, ако трябва, да ходим на родния мутробетон по мутроморето: имам идея…

Промяната ще дойде тогава, когато вместо да си казваш: „Няма смисъл“, си кажеш: „Може и да няма смисъл, но аз все пак ще го направя!“

Така работи светът.

Това е „драмата“ на българина; „радините му вълнения“ в една черупчица събрани: цял живот се фука, че в космоса лети НЕГОВА песен, а всъщност от космоса му се виждат л@*н@та.

Всеки втори – от полуграмотния сульо, до образования кандидат за министър някой ден, си прекарва дните в мечти да стане и той част от тая блага корупцийка. Виждате ги примерите всеки ден, обути в официалните анцузи и положили за**ици в скъпите си коли – вчера бил никой, намерил начин да стане „човек на човека“, докарал се до „ниво“, натрупал пари, превърнал се в ходещ човешки отпадък, сеещ мръсотия и проблеми, минаващ на червено, надут глупак. И той е бил като тебе – обикновено мрънкало, усмихнала му се съдбата и станал едно голямо…

Дали ти харесва или не, дали вярваш или не, няма никакво значение. Докато не се променим, няма да има движение в положителна посока. И промяната ще дойде ТОГАВА, когато вместо да четеш това и да си казваш: „Аз и да се променя, голем праз! Те другите не се променят, няма за какво да се променям“, вместо това просто да престанеш да си изхвърляш боклука на улицата, в реката, в гората, на плажа, в двора на съседа.

Докато… ако се убеждаваме, че ни е виновен Сорос, Костов, на Бил Гейтс баба му, международният заговор, 5G-то, рептилите, световното правителство и леля му на Рокфелер, ще си легнем спокойни, защото ще се убедим, че НИЩО не може да се направи и съответно няма да се мъчим да правим нещо.

Ето какво пише и Атанас Русев, който от години е един от най-упоритите защитници на малкото останала дива природа в България: „За последните 20 години, тази гора в сърцето на Родопите вече не е гора и никога няма да бъде. Законът за горите позволява това, а всички правителства досега удобно си затварят очите[…]Виждате ясно как изглежда истинската гора, вляво на снимката. В момента действащия закон за горите е всъщност легалния начин за унищожаването, по желание, на всяка една гора в България. За това носи отговорност лично правителството, министъра на МЗХГ, директора на ИАГ и шефовете на РДГ, които са допуснали и допускат всекидневно да се случва това престъпление срещу Българските гори[…]Гора, унищожавана законно през последните 20 години, по закона за горите“

Защото човекът, който я е изхвърлил, НЕ Е иначе прекрасен човек, на който САМО това му е кусурът. „Дреме ми“ и „сè ми е тая“ са думички, които определят цял един начин на живот. Той не си довършва работата със същите думи; той оставя детето си да се самовъзпитава на улицата с думите: „дреме ми“, „сè ми е тая“; той не отива да гласува или пък гласува за пълни дебили (които му обещават чутовни тъпотии) със същите думи; той оставя стърчащи метални пръти, забити в земята на алеята в парка, където му плащаме да прави ремонт, и детето ТИ се спъва и се нанизва на тях, защото на ОНЗИ „не му дреме“ и му е „сè тая“. Той вижда, че съседът му има нужда от помощ, но му е „сè тая“ и после и на съседа му е „сè тая“, когато ролите се обърнат. Накрая, понеже му е „сè тая“, ни зарива с боклук и си ляга доволен с псувня на устата и мисълта: „Еййй, съсипàха я тая държава“.

И понеже ни е „сè тая“ и така и така гората ни е вместо кофа за боклук (иначе сме патриот до патриота!) под носа ни разни „бизнесмени“ секат и си изнасят. В Самоковско – до Говедарци, местни медии съобщават за масова сеч и камиони без регистрации, които извозват дървесината.

И ще положиш усилие и НЯМА да си изхвърлиш боклука в реката, на улицата или в планината; и направиш усилие и отидеш да гласуваш и държиш сметка на избраниците си; и отделиш няколко часа да си поговориш с детето си; и се опиташ да разбереш и другата гледна точка в някой спор, който си започнал – ей така – насила да се накараш, само с идеята да израснеш малко като човек.

Това е било, е и ще бъде единствената рецепта, с която всичко успели общества са успели през вековете. Друга няма. Никъде не пише, че е лесно, но и никъде не пише, че имаш избор. Другото е „по отделно“ и кой – какъвто му е късметът. А за гората, Балкана и красивото море можете да забравите. Забравете я България, ако изберете втория сценарий. Кръчмарски патриоти не ѝ трябват, които се сещат за нея, само на 3 март, на маса пред компания и като видят архивни кадри от САЩ’94.