Йористическия или чорналистика?

В близкото ни бъдеще. Студентски разговор:

- Много си яка. Да не си от манекенския факултет?
- Хи-хи… Кандидатствах, ама не ме приеха. Затова записах чорналистическия, че там е без изпит.
- Знам, там учите… Ботев, Вазов… ей такива глупости.
- Ха-ха… Не, бе. Това е археология. Ние учим да пишем.
- И кво пишете?
- Кво си видял, кво мислиш…
- И кво мислиш?
- Ми не знам. Това ще го учим догодина. Ми ти?
- Аз уча йоризъм.
- Това какво е?
- Като научиш йоризма и ставаш йорис. С един чук чукаш по масата и казваш кво да правят другите.
- Аууу… Чук?
- Мхм! Като за пържоли, ама друг.
- Това много интересно, бе!
- Ми не. Тъпо е, ама се влиза без изпит. Кесиш и накрая ставаш йорис. После ставаш политик, ако те приемат в някоя партия.
- Начиии, професия с бъдеще!
- Мхм.
- И кво правите йористите, докато станете политици?
- Учим закони, членове, конституции. Да бъдем честни.
- Ма това учи ли се? Не ти ли идва от само себе си?
- Учи се, ама е много тъпо. Добре, че професора е идиот. Блее и всички преписват на изпита. Със законите е по-гадно. Трябва да ги учиш наизуст. И трябва да знаеш що си виновен. Кое колко струва – такива неща.
- Значи нещо като търговец?
- Да.
- Яко.
- Мхм.
- Пък ако мен не ме приемат и догодина в манекенския, смятам да се преместя и да запиша медицинския. Казват, че догодина и там щяло да се влиза без изпит. А пък на мен много ми стои да съм в бяло. Все едно съм булка, ама постоянно. Представяш ли си?
- Аре стига сме говорили за наука. Знам едно заведение в ректората. Да ходим там да пофърляме салфетки и да отпуснем. Има водка на промоция.