Историк: Борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин, както сега с COVID-19

Novini.bg ви дава възможност да следите актуалните данни за смъртоносния коронавирус в реално време:

Ето най-тежките изпитания пред човечеството от древността, подбрани от изданието „Live Science”:

1347-1353 ЧЕРНАТА СМЪРТ

1520 ГОДИНА ЕДРАТА ШАРКА

165-180 ГОДИНА АНТОНИНСКАТА ЧУМА

1665 ГОДИНА ЧУМНАТА ЕПИДЕМИЯ В ЛОНДОН

1668 ГОДИНА ЖЪЛТАТА ТРЕСКА

1720 ГОДИНА МАРСИЛСКАТА ЧУМА

1770 ГОДИНА РУСКАТА ЧУМА

1900 ГОДИНА ХОЛЕРНАТА ПАНДЕМИЯ

1918 ГОДИНА ИСПАНСКИЯТ ГРИП

1957 ГОДИНА В ПТИЧИЯТ ГРИП

1968 ГОДИНА ХОНКОНГСКИЯТ ГРИП

1981 ГОДИНА ВИРУСЪТ HIV

2002 КОРОНАВИРУСЪТ SARS

2009 ГОДИНА СВИНСКИЯТ ГРИП

2014 ЗАРАЗАТА ЕБОЛА

250-271 ГОДИНА КИПРИЯНСКАТА ЧУМА

3000 ГОДИНИ ПР.Н.Е. В КИТАЙ

430 ГОДИНИ ПР.Н.Е. АТИНСКАТА ЧУМА

541-542 ГОДИНА ЮСТИНИАНОВАТА ЧУМА

735-737 ГОДИНА ЕДРАТА ШАРКА В ЯПОНИЯ

Грипният вирус убива за 2 години около 1 милион души по цял свят. Заразата се разпространява бързо то своята родина към съседните държави, с лед това и по всички континенти.

Добилият популярност като „Птичи грип” тръгва от Китай, плъзва към Сингапур и Хонк-Конг, преминава граници и океани до Съединените щати и Европа. Над 1 милион умират за 2 години.

За 2 години опасната хеморагична треска убива 11 хиляди души. Заразата се разпространява първоначално в Конго и в Судан в Африка. Обхваща бързо много държави в региона. Болестта е силно заразна и живее дълго след излекуването на болните.

Карантина, маски и дистанция.

Обратно в днешното динамично време, COVID-19 е поредната пандемия. След години от нея вероятно ще остане само един лош спомен и една страница в прашните книги на историята.

Около 35 милиона души до момента са станали жертва на HIV-вируса на СПИН. Появява се в западната част на Африка. Смята се, че е мутирал от животински вирус, разпространен по маймуните.

По време на „Черната смърт” една трета от населението на Европа умира. Човечеството обаче е на прага на нещо велико. Големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове.

По тесните мръсни улици на Европа пълзи друг страшен и смъртоносен кошмар. През 19 век континентът няколко пъти попада в плен на холерата. А в малка България, един голям човек спасява цял град от ужаса на заразата.

Родината му е Китай. Около 8 хиляди души се заразяват, загиват около 800 в общо 17 държави. Изолацията и карантината са най-ефективният подход при ограничаването на болестта.

Счита се, че за първи път се появява в Мексико и след това плъзва по цялата планета. Около милион и половина се заразяват, а в рамките на 2 години около 500 хиляди души умират.

„В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха”, обяснява историкът професор Христо Матанов пред Нова телевизия.

„Черната смърт” буквално помита Европа и други части на планетата през 14 век. За едно десетилетие умират милиони, по данни на някои изследвания на този исторически период. Предполага се, че чумата е възникнала в Азия и достига Източна Европа по Пътя на коприната. След това чрез бълхи и плъхове се разнася из целия континент, а и отвъд неговите граници. Пандемията променя историята икономически, социално и религиозно, пишат историците.

14 век. Кримският полуостров. Основаният от генуезците търговски град Кафа (Теодосия) е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина.

От хиляди години човешката история е заложник на опасни зарази. Болести с континентални мащаби помитат цели континенти и променят хода на събитията. Умират милиони, изчезват цивилизации. Далече от Европа, на другия край на света, в източните райони на Китай, се появява непозната болест. Улавя в мрежите си млади и стари. Убива бързо и безмилостно. Един след друг труповете се множат. Хората нямат време за ритуали и погребения - изгарят телата в голяма постройка. Селището е изоставено завинаги. Този филм на ужасите се разиграва преди 5 хиляди години. Мястото е известно като Хамин Манга и за голяма част от историците е първият познат случай на опасна зараза.

Голямата чумна епидемия в Лондон убива за 2 години над 100 хиляди, в това число 15 на сто от населението на града на река Темза. Болестта кара голяма част от жителите да напуснат. Заразата се пренасяла от плъхове и бълхи, с помощта на които бързо се разпространила.

Доктор Стефан Хаджипенчев изолирал всички болни от Велико Търново в малкото село Добри дял. Тодорка Недева от отдел „Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново обяснява как в село Добри дял се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски. По ирония на съдбата доктор Хаджипенчев умира именно от холера по-късно по време на Балканските войни. Загива на първа линия в борбата с болестта - като доброволец в лечението на ранени войници.

Една трета от населението на Япония умира по време на епидемията от едра шарка през 8 век. Болестта се появява в период на по-чести контакти на японците с континентална Азия. Различни исторически източници свързват едрата шарка в страната на изгряващото слънце с рибари, плавали до бреговете на Корейския полуостров. За да се възстанови страната след заразата, имперската политика облекчава данъците и насърчава земеделието. По това време император Шому подпомага финансово построяването на известния храм „Тодай-Джи“, в който се помещава 18-метрова статуя на Буда.

Експанзията на европейците по света през 16 век разнасят различни зарази към местното население в много точки на планетата. Испанците през 1520 година разтоварват кораб на Мексиканския бряг. Заразен с едра шарка роб с африканска кръв е причина болестта бързо да обхване местните ацтеки, които към този момент нямали никакъв имунитет срещу такива патогени. По подобен начин едрата шарка буквално обикаля двете Америки.

Жълтата треска се счита, че е възникнала в Африка. Местното население изкарвало болестта с грипоподобни симптоми, докато колонизаторите умирали, заради липса на имунитет. В САЩ заразата пламнала първо в Ню Йорк през 1668 година, по-късно и в други райони. Само в Северна Америка умират над 150 хиляди.

И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, отприщва богата палитра от суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората, обяснява д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново: „Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията. Друга практика е била заораването на селото, ограждането му с магически кръг. Ставало е от двама братя-близнаци, с волове-близнаци, с плуг, направен от дърво-близнак.”

Испанският грип в началото на 20 век убива десетки милиони по цялата планета. Вирусът H1N1 е бил смъртоносен за деца и възрастни, докато хората на средна възраст били по-устойчиви, сочат историческите анализи. В самото начало на пандемията много държави умишлено криели мащаба на заболяването, за да поддържат духа на военните в смутните времена на Първата световна война. Освен това, именно военните, условията, в които се водели военните сраженията и храната са сред факторите, довели до скорострелното разпространение на грипа. Болестта носи името „Испански грип”, тъй като Испания като неутрална държава първа разкрила пагубните последици на заразата.

Марсилската чума помита една трета от населението на Марсилия или над 100 хиляди души само за 3 години. Вярва се, че болестта е пренесена с кораб от Източното Средиземноморие. Въпреки карантината на плавателния съд, заразата успяла да достигне бреговете.

Около 3 хиляди години преди началото на нашето летоброене в Китай е избухнала зараза, която е унищожила праисторическо селище. Телата на починалите били струпани в голяма постройка и изгорени. Болестта е обхванала хора от различни възрасти, съдят учените по откритите останки от скелети в археологическия комплекс „Хамин Манга”. Заразата се е развила толкова бързо, че не е имало време телата да бъдат погребани според съществуващите ритуали. Впоследствие мястото е изоставено и няма данни да е населено отново.

По сметките на различни изследователи в рамките на 1 век умират милиони по целия свят от холера. Счита се, че заразата плъзва от териториите на днешен Афганистан, Иран и южните области на Русия. Оттам болестта бележи периодични набези по целия свят. В Съединените щати достига, пренесена през 1910 година от италиански параход.

По-близо до наши дни – в Атина около 430 години преди Христа – около 100 хиляди души стават жертва на болест, която нанася трайна следа на населението след началото на Пелопонеските войни между Атина и съюза начело със Спарта. Епидемията се развива в период от 5 години, пишат археолозите. Болестта атакувала с главоболие, зачервяване до кръв на очите, езика и гърлото и неприятен дъх. Каква точно е болестта е спорен въпрос. Учените обаче са категорични, че военните действия и струпването на хора е причина за бързото разпространение на заразата.

Поробена България се изправя пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата, разказва професор Матанов: „Те смятали, че Всевишният е определил какво ще се случва. Спят в постелите на умрели от чума. Не се пазят, не взимат мерки.”

През вековете назад народите търгуват, воюват и мигрират към нови територии. Ръка за ръка с тях вървят и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата. Умира дори Перикъл, водачът на Атиняните. По-близо до нашето време в календара на опасните зарази, светът посреща “черната смърт”.

Съвсем скоро след Антонинската чума, Римската империя е изправена пред още едно голямо изпитание – „Киприянската епидемия”. Заразата, подобна на едра шарка, носи името на свещеник, обявил с нейното разпространение „края на света”. Само за ден и само в Рим умират около 5 хиляди души, отбелязват историческите хроники.

Така наречената „Антонинска чума” обхваща Римската империя между 165 и 180 година след началото на новата ера. Болестта е пренесена в сърцето на Европа от войските на Рим, завърнали се от походи в Близкия Изток. Симптомите наподобявали шарка. За периода на разпространение заразата е взела живота на над 5 милиона души.

Тодорка Недева отбелязва: „Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!” Пак по това време с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, познати и днес, разкрива уредникът в историческия музей в Старата столица: „Да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.” Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война, сочат историческите данни.

Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята, разкрива още Илия Вълев: „Имало е камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората. Надявали са се и са вярвали, че може би ще помогне.”

Чума вилнее в руската столица Москва и налага строга карантина. Императрицата Екатерина Велика издава декрет, с който заповядва премахването на всички фабрики от столицата. Заради строгите мерки, избухват размирици. От болестта умират над 100 хиляди, но още много загиват в бунтовете.

Юстиниановата чума покосява Византия по времето на император Юстиниан около 540 година. Болестта удря и самия император, но той оцелява. Според някои проучвания бубонната чума и нейните периодични появи след това погубва 10 процента от населението на планетата. Със сигурност обаче историята е запечатала упадъка на Юстиниановото управление след удара на болестта.