За кална вода плащаме като за "златна", а в Перник ги гърбят и за сушата

Не става. Потребителят у нас няма избор, няма права, има само задължения. И не му остава друго освен да плаща за кална вода като за "златна" на един единствен монополист.

На 7 май перничани останаха и без топла вода, като допълнение към "екстрата" да ползват студената само в определени часове, съгласно режима, който им наложиха, защото под носа на безхаберни чиновници бе източена водата от язовир "Студена". До днес в града на миньорите няма топла вода, а гневните потомци на Кракра се готвят пак за протести и бунтове.
В Панчарево пък пият кал, вместо вода, а от "Софийска вода" стриктно си държат ръцете в джобовете и единствено увеличават цената на питейната течност от има-няма 20 години насам. Проблеми с водата има в още поне дузина родни градове. Въпросът е - няма ли кой да защити драгите потребители, хвърлени на произвола на безконтролните монополи?

А простичкият и най-синтезиран отговор е - не, няма. Ако имаше ефективен контрол от страна на държавата и общините, от страна на сдружения на самото гражданско общество, едва ли щеше да се стигне до парадоксите, в които всекидневно попадаме. Тук и сега ще посоча само два, които са симптоматични и илюстрират цялата потребителска картина, в която сме персонажи ние, потребителите.

Допълва ги и друга, възмутена негова съкварталка: "Конкретно за Дебело гуно може би трябва да направим подписка или ТВ репортаж - често спират водата, дебита не е достатъчен, водата мирише , а за вкус да не говорим. Ние сме на ул. Йованец и миналата седмица два пъти за по цяял ден нямахме вода. Канал няма, водата смърди, ток спира непрекъснато. Взеха ни за салата на слаба ракия".

За живеещите на улица "Ловджийска чешма" категорично не е. Ето какво споделя художникът Иво Попов в една от социалните групи във ФБ: "Най-малко по три пъти седмично по един час на ден, обикновено между 09:00 и 10:00 часа сме подложени на този тормоз от Софийска вода. Водата спира за 10-15 минути след това потича кафявата ... така е от няколко години .... не помагат обаждания, не помагат жалби ...".

На 7 май се скъса дига на шламохранилището в Перник, поради което изтерзаните жители там от дълго безводие и ползване на студената само в определени часове, останаха и без топла вода. До днес ремонтите на монополната топлофикация и там, продължават да се точат, а хиляди търпят и тези произволи. Също така дишат въздух, който може да се реже, както се шегуват с горчивина местните, тъй като основната суровина с която работи, когато това се случва - ТЕЦ-ът, са въглищата. Собствениците на тази амортизирана централа правят каквото си искат и спират по много пъти топлата вода и парното, включително, както стана ясно, горят и отпадъци от Европа на своите площадки, от което те печелят милиони, а перничани още и още болести. И оскъпени месечни сметки за калпави "услуги".

Не им остава друго на хората освен да пият по една студена вода. Ама и този лаф вече не е актуален, защото в Перник излезе от употреба. Не е препоръчителен и за живеещите в някои зони на иначе китния и най-зелен столичен район Панчарево. Там пък монополистът "Софийска вода" любезно предоставя на своите клиенти кал и мътна течност, вместо вода, но ги таксува като за "златната вода" от приказките. Пардон, и това се води като услуга, ама такава ли е?!

Според председателя на Асоциация "Активни потребители" Богомил Николов ние имаме свръхочаквания от монополистите, а в същото време не притискаме регулаторните органи, които имат инструментите да въздействат. Трябва да изискваме много повече от КЕВР. Ако успеем да накараме регулаторите да всяват респект у тези дружества, тогава те ще си променят отношението към нас. Но засега монополистите не се боят нито от регулаторите, нито от нас, потребителите. Колективните искове са другият важен инструмент, който българите на този етап не използват, защото обединението не е силата ни. Законът дава възможност всеки, който желае да купува топлоенергия от теца и после, ако иска да я продава на дребно при направена съответна регистрация. По закон отстъпката, която централата може да даде е 5% максимум, което се оказа недостатъчно. Ако тази отстъпка не е рамкирана в закон, би могло всичко да се промени, защото ще има повече доставчици. Така средата ще се промени и ще се създаде пазар и конкуренция. Но никой тук не иска да го прави и вече 20 години наблюдаваме само караници, вражди и недоверие. Никой не вярва на дружествата, на регулаторите, ама то любов насила не става."