Срив в рейтинга на Радев, ръст в доверието към Борисов

Макар и да е още много рано да се правят дългосрочни изводи, може да се каже, че три съществени обществени нагласи обуславят това "насрещно движение" в рейтингите на двамата генерали, обобщават социолозите.

Разгледано в малко по-краткосрочна ретроспекция, за последен път премиерът има позитивен рейтинг, но с минимален превес на одобрението над неодобрението (37 процента към 35 на сто) през юни 2018г., в края на българското европредседателство.

За първи път от встъпването в длъжност на държавния глава, президент и премиер се изравняват по доверие - 40 на сто за Румен Радев, 40 на сто за Бойко Борисов, показва националното представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено сред 1000 пълнолетни жители на страната чрез телефонно интервю в периода 28 април - 5 май.

Ако погледнем към настоящите очаквания, ще видим също, че макар уморени, или изнервени от ограниченията, у хората все още доминират страховете и предпазливостта - предпочитат по-бавното и постепенно връщане към нормалността, в което да има по-малко люшкания и повече предвидими действия (40 на сто), пред високата или много бавна скорост, отбелязват социолозите.

Второ, за общественото мнение изходът от директните сблъсъци между премиер и президент, е в полза на премиера. Предвид доскорошната дистанция в нивата им на доверие, това е доста сериозно обръщане на нагласите, дори и да е само временно, отбелязват анализаторите. 34 на сто одобряват позицията на Борисов относно мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в първоначалната остра фаза от кризата, срещу 27 процента подкрепа за позицията на Радев. По-сближени са оценките за позициите им относно скоростта и подхода към икономическото възстановяване - 28 на сто одобряват тезите на премиера срещу 24 процента - на президента.

Първо, необичайната за българската общество консолидация зад тезата, че има неща, в които можем да се справим не по-зле от много други страни. 40 на сто са на мнение, че страната ни се справя по-добре от повечето европейски страни в борбата срещу COVID-19, според 38 процента - в едни направления се справяме по-добре, в други по-зле. Едва 14 на сто смятат, че във всичко се справяме по-зле. Тази оценка логично подобрява позициите на изпълнителната власт, която пое отговорност за мерките, с които противодействаше на кризата, и обратното, влошава тези на президента, който беше един от основните опоненти и критици на предприетата стратегия, коментират анализаторите.

Реалните електорални позиции на тази партия обаче, ако се яви на избори, могат да се окажат доста еластични и това да доведе до размествания и при други политически сили, уточняват социолозите. При останалите политически субекти съществени промени няма. Почти всички те губят леко от кризата, вкл. малкия коалиционен партньор Обединени патриоти, които остават в сянката на големия управляващ.

Според тях в това отношение, до момента Борисов успя да съвмести и двете основни обществени настроения - на страха за личния и на близките живот и здраве, и на нетърпението за излизане от социална изолация. Радев зае една по-идеологическа позиция в защита на "гражданина и икономиката", която обаче "увисна" откъм носители, тъй като неговите основни избиратели не са енергичните млади юпита, които са основните изразители на подобни настроения, а далеч по-рисковите и затова по-загрижени за собственото си здраве хора от по-високите възрастови групи, което доведе и до спада в неговата подкрепа, смятат анализаторите.

Според тях този паритет създава коренно различна динамика и интрига пред предстоящите през есента на следващата година президентски избори, за които до момента Радев беше най-силният кандидат. Макар и по косвен начин, завихреният от кризата с коронавируса танц на рейтингите може да повлияе съществено и на по-близките парламентарни избори, защото опозицията няма да може да разчита в такава степен на силата на един от малкото си говорители със способност да въздействат върху общественото мнение, посочват от "Алфа рисърч".

Спрямо декември партията губи около една трета от потенциалните си избиратели (от 21.5 на сто на 12.2 процента). Ако не преодолее този негативен развой през периода на очаквана икономическа рецесия чрез привличане на изпадналите във финансови затруднения избиратели, тя рискува да се превърне в донор на гласове за други политически сили, отбелязват социолозите.

Така, рекапитулацията от първия етап от кризата сочи, че подобно на много други страни, и в България подкрепа получиха политиците, които поставиха като приоритет ограничаването на здравните последици от пандемията, дори и с цената на рестриктивни за ежедневието на хората мерки, обобщават от "Алфа рисърч".

Те шеговито резюмират ситуацията - "двама генерали сближават рейтингите си далеч под безопасните два метра дистанция, един нов генерал излиза на сцената - на солидно разстояние от останалите, със завидните 60 на сто одобрение и едва 15 на сто неодобрение. Партията шах продължава".

Това време обаче, поне на този етап, приключва, а позитивите от досегашната ситуация изглеждат вече изконсумирани. Оттук нататък паралелната битка ще е за личното физическо, но и за икономическото здраве на обществото. Този, който има по-ясна визия, предложи по-работещи мерки и съумее да балансира различните интереси на отделните социални групи, ще получи новото стратегическо предимство, коментират анализаторите.

Трето, независимо от шумно изразяваните крайни мнения, сечението на обществените нагласи показва сериозна подкрепа както за предприетите мерки през този период, така и за начина, по който хората са се възползвали от тях, отбелязват от "Алфа рисърч". 70 на сто одобряват здравно-карантинните мерки, чувствайки се по-сигурни с тях, 60 процента - мерките в образованието и най-вече своевременното въвеждане на дистанционно обучение за децата им. 52 процента е подкрепата за лансираните социални мерки, насочени към най-уязвимите и рискови групи.

Числовите измерения са ерозия на положителните оценки с 8 на сто (от 48 на сто през декември до 40 процента в началото на май) и 10 процентен скок на отрицателните мнения - от 15 на 25 на сто). Структурната промяна е, че за първи път от встъпването в длъжност на държавния глава, президент и премиер се изравняват по доверие (40 на сто - за Радев, 40 процента - за Борисов), отбелязват анализаторите.