Евродепутати от ЕНП: ЕС трябва да доказва полезността си постоянно, за да оцелее

Ето целия текст на декларацията, озаглавена „Промяна на парадигмата за Европа“:

Арба Кокалари (Група на ЕНП, Швеция)

Барбара Талер (Група на ЕНП, Германия)

Ева Майдел (Група на ЕНП, България)

Изабел Бенхумея (Група на ЕНП, Испания)

Йерун Ленарс (Група на ЕНП, Нидерландия)

Карло Реслер (Група на ЕНП, Хърватия)

Лена Дюпонд (Група на ЕНП, Германия)

Лидия Перейра (Група на ЕНП, Португалия)

Мария Уолш (Група на ЕНП, Ирландия)

Сара Скутедал (Група на ЕНП, Швеция)

Свен Симон (Група на ЕНП, Германия)

Свен Шулце (Група на ЕНП, Германия)

Стелиос Кумпоропулос (Група на ЕНП, Гърция)

Том Бередсен (Група на ЕНП, Нидерландия)

Томаш Жедовски (Група на ЕНП, Чехия)

Томислав Сокол (Група на ЕНП, Хърватия)

Франсоа-Екзавие Белами (Група на ЕНП, Франция)

„Европейският парламент е единствената директно избрана институция на ЕС и за да бъде неговата дума още по-тежка, трябва да работим основно по законодателство, защото то има отражение върху живота на европейците. След време гражданите ще ни оценяват не по това, какви дебати сме имали в пленарна зала, а по това дали икономиките са се възстановили и дали стандартът на живот в Европа е по-висок отколкото преди кризата,“ допълни Ева Майдел, която е координатор на мрежата на млади евродепутати в ЕНП.

„Днешният празник, съвпадащ с една от най-острите и еднакво разпространени кризи в последните десетилетия, е момент да помислим за това накъде отива Европа. Европейският съюз не е крайна цел. Той трябва да доказва целта и полезността си постоянно, за да оцелее. Европейската интеграция се измерва според ползите и разходите, които носи. Както го направи по време на кризата с коронавируса, когато всички граждани и държави отправиха погледи към ЕС в търсене на помощ. Не трябва да се вглъбяваме в теоретични спорове за повече или по-малко Европа, а за това какво искат европейските граждани да прави ЕС, за да подобрява живота им“. Това заяви българският евродепутат от ГЕРБ и ЕНП Ева Майдел, която е сред авторите на декларацията.

Абстрактно казано, предизвикателствата на нашето време се крият в (световната) търговска и инвестиционна политика, дигитализация, вътрешна и външна сигурност, енергиен съюз, превръщане на социалната пазарна икономика в устойчива еко-социална пазарна икономика, миграция в рамките на Съюза и отвън, както и стратегия за Африка. В тези области, които трябва да бъдат дефинирани по-подробно, общият европейски подход е безспорно смислен и добавената стойност – в смисъла на Шуман – може да се види ясно. За да може действително да възникне „солидарността на действията“, Европейският съюз трябва да се концентрира върху тези области и да бъде упълномощен да разрешава проблеми. За да се постигне тази цел, трябва да се реформира институционалната рамка.

За да постигнем тази визия за Европа, способна на действие, се нуждаем от ново начало, импулс, подобен на този от декларацията на Шуман преди 70 години. Робер Шуман прояви решителна смелост преди 70 години, протягайки ръка за помирение с бившия враг от войната – Германия, сред руините на европейските градове. Днешните кризи ни призовават да отворим нова глава в историята на обединена Европа със същата предвидливост. За разлика от Съединените американски щати, Европейският съюз не иска да направи един от многото - е pluribus unum - а да бъде „единен в многообразието“. Ако признаем предимствата от това многообразие, ако ги обединим на наднационално ниво и използваме икономии от мащаба, имаме всички шансове Европа, която понастоящем изостава в няколко отношения, да продължи да бъде най-желаният за живеене континент.

За разлика от националната държава, ЕС не е крайна цел в очите на повечето съвременници. С възможност да бъде отхвърлен по всяко време, ЕС трябва да демонстрира своята целесъобразност и да се доказва отново и отново, за да оцелее. Той се измерва според ползите и разходите, които носи. Тази гледна точка не е непременно рационална, но е реална. Ето защо не става въпрос за повече или по-малко Европа, нито за старите идеи на федерална Европа или за конституционната завършеност на Европа, а по-скоро за това какво искат европейците да прави Европейския съюз в 21 век. Те се нуждаят от Европейски съюз, който да отстоява интересите им в свят на едностранно действащи суперсили, в който никоя европейска държава не може да се конкурира сама. В сравнение с времето на Шуман, днес става въпрос за промяна на парадигмата от вътрешна ориентация към световна ориентация. Вместо да търсим вътрешно „създаване на все по-тесен съюз“, ни трябва проектно ориентиран съюз, който действа с поглед навън. Ето защо в Деня на Европа през 2020 г. насърчаваме да се концентрираме върху основните области на глобалната конкуренция, разграничаваме компетентностите по-ясно и даваме възможност на европейците да действат в световен мащаб.

Как изглеждат тези нужди през 2020 г.? Днес европейците трябва да се борят за своята бъдеща роля в глобализирания свят. Европейският съюз все още е най-големият единен пазар и има своя собствена политическа тежест. Нашите ценности – свобода, върховенството на закона и демокрацията – все още са привлекателни, но моделът ни вече не е безспорен. Възникващите сили претендират за икономическо и политическо влияние, а конкретно Китай се конкурира със Запада в обещанията си за просперитет. В същото време сложните преговорни процеси за обединена Европа, липсата на фокус върху същественото, слабата връзка с волята на избирателите и не на последно място трудното променяне на европейското законодателство създадоха впечатление сред много граждани, че Европа се проваля. Всичко това подкопа легитимността на Европейския съюз и създаде екзистенциална заплаха за обединена Европа.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман обяви в Париж нова визия за Европа. Германия и Франция трябваше да поставят производството на въглища и стомана под единно управление. Неслучайно Шуман искаше да постави под общ европейски надзор и администрация именно тези индустрии, които се считаха за производители на оръжия на европейските нации. В същото време той осъзнаваше, че „Европа не може да бъде изградена наведнъж и с един план“. Тя по-скоро „ще бъде изградена от конкретни постижения, които първоначално създават де факто солидарност“.

Предвид многобройните кризи на европейската интеграция и широкото недоволство от действията на европейските институции, 70-тата годишнината от декларацията на Шуман предлага нови възможности за размисъл. В контекста на 50-те години, запазването на мира и създаването на икономически възможности за повишаване на жизнения стандарт са основните политически предизвикателства, пред които са били изправени германските и френските политици. Визията на Шуман за Европа не се свързваше с абстрактни систематични дебати и фрази, както се случва днес, когато обсъждаме „федералната държава“ срещу „Европа на нациите“. По-скоро Шуман дефинира компетентностите на новата общност, съобразно конкретните нужди на времето.

Това означава Европейската комисия да стане още по-ефективна структура, която да разчита на стабилно мнозинство в Европейския парламент с ясна и видима опозиция. Парламентът трябва да се съсредоточи много повече върху онези задачи, за които има законодателни и надзорни правомощия, за да бъде възприет сериозно. Трябва да израства във функционално отношение, развивайки култура на дебати, която е достойна за парламент. Без сериозен и задълбочен обмен на аргументи в пленарната зала, това не би било възможно. Докато Европейският парламент не стане най-видимата платформа за обмен на идеи в европейската публична сфера, докато ораторите не са в центъра на действието, а говорят от местата си, докато те не се погледнат взаимно и започнат да се разбират помежду си, Парламентът няма да допринесе достатъчно за приемането на решения, взети на европейско равнище.