Те са героите в бяло на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", борещи се с COVID-19 на първа линия

7.05.20 г., 19:21 ч.

Копирано

"Моят най-млад пациент беше на 31 години, който пристигна от друга болница в изключително тежко състояние пред интубация. Но, слава богу, не стигна до интубация и след време се изписа след два отрицателни теста и след контролен рентген", разказва лекарката.

"От Холандия се прибрахме. Прилоша ми, нямах въздух. Не знам дали се притеснявах и дали се страхувах. Защото аз не вярвах, че има такава болест - коронавирус. Системи… Лежим, ставаме и това е", разказва пациентката Величка Милкова.

"Понеже коридорът е отцепен от останалото пространство, ние затова тук се движим без облекла, защото се пръска редовно и зоната е чиста. Ние не излизаме никъде, не ходим никъде, всичко ни се доставя по асансьор", обяснява д-р Анна Стоименова, лекар специализант по вътрешни болести в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" пред БТВ.

"Това, което им казваме като успокоение, е, че каквато и да е пневмония, независимо дали короновирусна или причинена от друг етиологичен причинител, в крайна сметка е важно да има лечение. Да спазват правилата, които им казваме", допълва д-р Анна Стоименова.

Лекарите, които се грижат за болните с коронавирус, също спят в пациентска стая в болничното заведение. Те са героите в бяло, които са на първа линия.

В отделението са настанени жени, които са с PSR положителни проби. Те са в средно тежко състояние, повечето са на кислород.

Кадър: БТВ

Кадър:БТВ

"Повечето пристигат при нас с рев, паника, не знаят какво се случва с тях. Страх ги е просто от неизвестното", разказва д-р Йозлем Кобакова, която също специализира вътрешни болести в "Пирогов".

"Трима лекари сме. Разпределяме по един сектор за всеки един, минаваме визитация. После със сестрата, следяща визитация, уточняваме терапията. Като всеки ден изписваме оттук пациенти на собствен ход, оздравели. Това ме мотивира", казва д-р Кобакова.

"Честно да ви кажа, в началото се притеснявах наистина много. Може би ме беше малко страх, защото не знаех какво точно ме очаква, не знаех къде отивам, за колко време, къде ще живея, какво точно се очаква от мен. Но нещата с течение на времето просто се подредиха лека-полека", казва д-р Йозлем Кобакова.