Акад. Георги Марков пред novini.bg: Разни доморасли политици съсипаха армията ни

Българинът няма нагласата да бъде наемник

Защо Гергьовден е толкова важен празник за нас, българите

Казват, че е клише това, че БА не е губила битки и не е допускала пленено знаме

Коя е причината армията днес да не се счита за равна по авторитет на църквата,

Съвременният свят отрича всякакви граници,

Академик Георги Марков е популярен и уважаван български историк, преподавател, автор на много книги и публикации на исторически теми. Бил е 10 години директор на Института по история към БАН. Разговаряме с него навръх Герьовден - Ден на храбростта и Българската армия /БА/.

Има спор между ген. Никола Жеков /б.р. министър на войната през 1915 г./, главнокомандващ в Първата световна война и кайзер Вилхем Втори, за да изпратят наши войници да се сражават за други територии. Ген. Жеков отказва категорично да изпрати своите "юнаци" извън Добруджа и нашите земи. По-късно и Хитлер е искал от нас наемници, но цар Борис Трети му е отказал, защото нямаме наемнически дух, не се бием за пари, а само за национален идеал.

Имаме една тежко загубена битка при Добро полев края на Първата световна война. Но в същото време печелим битката при Дойран.Ген.Тодор Кантарджиев заповядва войниците да опашат бойните знамена около телата си, за да ги пренесат през бойното поле до Родината. Истина е, че нито едно българско знаме няма в чужд музей. Докато ние съхраняваме 15 турски знамена от боевете край Одрин, имали сме и руски, но съветската армия си ги прибра след 1944 година. Имали сме и сръбски, румънски, гръцки знамена, които са били върнати.

Това не е само църковен празник, но и ден Ден на храбростта и на БА. Още след Освобождението княз Александър Батенберг учредява Деня на храбростта, но по стар стил е бил на 23 април.Тъй като датата на Великден се мести в календара, се получава така, че понякога трябва да ядем агнешкото преди Възкресение Христово и затова се възприема да е на датата 6 май - винаги след Великден. Свързвам този празник с нашата славна българска армия, защото тя е опората на една държава, защитава независимостта на народа. Без армия не може да има свободен народ и независима държава. Униформата на офицера е отговорност и чест. Много се ядосах преди дни на онези "умници", които взеха да се подиграват и да иронизират ген.проф. Венцислав Мутафчийски, който като един достоен офицер и лекар оглави щаба за борба с коронавируса. Офицерите са част от интелигенцията, те си личат, изпъкват навсякъде и ние трябва да върнем авторитета на офицерската професия. Много държа на това, защото съм потомствен офицер в рода ни. Светът се крепи на военната сила - още римляните са го казали. Аз съм историк в по-ново време и е валидно - ако искаш мир, готви се за война.

а офицерството да е отхвърляно от интелигенцията? След 9-ти септември 1944 година армията беше партизирана. Преди това офицерите са нямали право дори да гласуват, не са допускали политиката в своите редици /освен по време на преврата, ама това е друга история/. Да си офицер по онова време е било престижно. После идва партизирането и партийните секретари влизат в армията. Аз съм служил в артилерията и там имахме една закачка: "какво се мотаеш като ЗКПЧ на огнева линия". ЗКПЧ е зам.-командир по политическата част. Стана така, че хората под пагон бяха принуждавани да влизат в редиците на БКП, за да направят военна кариера. След 1989 година пък започна една чистка сред офицерите, уволниха десетки достойни хора, опирайки се на модела на Ал. Стамболийски, който е мразел армията. Така практически разни доморасли политици у нас съсипаха армията ни. Какви са тези политически експерти, които се поставят начело на армията!? Смятам, че е крайно време достоен военен да поведе нашата армия.
Сега съм натъжен, защото е ясно, че в условията на пандемия няма да има парад, но пък в цялост се радвам, че Гергьовденският парад беше възстановен след 1989 година и се надявам, че следващата година ще се състои този празник на храбрата наша войска.

актуални ли са днес думите на Наполеон, че който не храни своя собствена армия, ще храни чужда. Припомням тези думи на наши политици постоянно. Казвам им, че докато имаме армия, ще има българска държава и обратното. Да си храним нашата армия! В това отношение не трябва да има никакво колебание, защото след 1989 г. бе нанесен много силен удар върху армията ни с мъгляви политически и идеологически доводи. Преди имахме много силна армия, която, разбира се, бе съюзник на Москва. Но беше въоръжавана също така от Москва, получавахме модерни оръжия срещу бартерни сделки за селскостопанска продукция. Сега какво е?! Разграден двор.