На Гергьовден всеки стопанин обикаля нивите си и бодва в чернозема разлистено клонче. Този обичай е свързан с легендата за Свети Георги, който обхожда посевите и полята, за да завали дъжд, от който всяка капка става жълтица, разказва за традициите на празника етнографът в Регионалния исторически музей в Добрич Лена Кирилова.
За Гергьовден се приготвят и обредни хлябове, каквито са подредени и в експозицията на Етнографската къща-музей в Добрич. В ситото, с което се пресява брашното, се слага китка от билки.
Приготовленията за празника започват с брането на цветя, зеленина, разцъфнали клонки и млади и стари тръгват към поляните, припомня етнографът, предаде БТА.
Облечена в празнична премяна, невестата замесва тестото с мълчана, цветна вода и го оставя да втаса, покрито с женска риза - да се раждат повече женски агнета. Нощвите се остъргват със сребърна пара, а с водата стопанката ръси за здраве къщата, челядта и кошарите. Празничните хлябове са три вида - за трапезата, за овчарите и кошарата, и за раздаване, казва Лена Кирилова.
По думите й според традиционните вярвания Гергьовден бележи началото на новата селскостопанска година. Когато всичко се събужда за нов живот и започва великото тайнство на пролетта, у човека отново се ражда надеждата за щедрост на земята, за здраве и берекет, за честити дни.
Тя добавя, че според традицията празничната общоселска трапеза се прави винаги на зелено - на полето, до кошарите, до оброчище на Свети Георги. Най-старият стопанин прекадява и благославя - да се множи стоката, да са пълни с жито хамбарите, здраве и берекет да има.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)